Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-гр.В. Т. при ЦУ на НАП срещу решение №494 от 17.01.2007 година, постановено по адм. дело №480 по описа за 2005 година на Великотърновския окръжен съд, с което е отменен ДРА №533 от 21.09.2004 г., потвърден с решение №620 от 24.11.2004 година на директора на РДД-гр.В. Т. за определени преки данъци за 1998 г. и косвени данъци за данъчен период на 2001 година. Навежда твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение, с което или да се реши спора по същество или да се върне за ново разглеждане. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - "С"ЕООД по фактури, издадени от "Т"ЕООД и "ЕИМ ДЖИ Консулт" ЕООД е постановено решение при допуснати съществени процесуални нарушения и при липса на надлежно събрани в съдебното производство доказателства. Отказът за признаване правото на данъчен кредит е факта на ненамиране на адреса на преките доставчици и поради това липса на доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС, и с правно основание чл.64 ал.1 т.2 от ЗДДС. Което е и основен спорен въпрос, поставен от данъчните органи в ДРА и решението на директора на РДД. Съдът е бил длъжен, съобразно действащата към момента на разглеждане на делото разпоредба на чл.129 ал.3 от ДПК да прецени законосъобразността на ДРА именно в тази насока. Трайна, установена и утвърдена практика на съдилищата и Върховен административен съд по този въпрос е да се събират доказателства, доказващи както счетоводното отчитане на прекия доставчик, така и надлежното начисляване на данъка в счетоводството му. Тези доказателства са както писмени такива/...