№ 3095

гр. София, 17.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2723/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 8566/29.03.2024 г. на И. А. М., [населено място], подадена чрез адвокат Е. Е., срещу въззивно решение № 103/29.01.2024 г. по в. гр. д. № 1181/2023 г. на Апелативен съд – София.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Противоправно ли е поведението и представлява ли клевета изказването на мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено, когато неговото име се коментира във връзка неговата дейност като публично известно лице, заемащо ръководна позиция в обект от национално обществено значение; 2. Какви са правните последици при изказване на негативно мнение при направен цялостен анализ на кадровата политика на служебно правителство по време на предизборна кампания, за пореден избор на лице на длъжност, при наличие на данни за извършени множество проверки от надлежни държавни органи относно изпълнение на работата му на тази длъжност в предходни години; 3. Как следва да се прави разграничение на изнесената информация като факт или мнение, когато става въпрос за публично известно лице, заемащо ръководна позиция в обект от национално обществено значение и когато неговото име се коментира именно във връзка неговата дейност; 4. Длъжен ли е съдът да посочи ясно, конкретно и мотивирано въз основа на какво прави разграничение между оценка и факт, респективно как приема, че излагането на даден факт накърнява достойнството и доброто име на личността, в контекста на това че същата има статут на „публична личност“; 5. Докъде се простират по-широките граници на допустима критика срещу лице, което заема публично отговорна длъжност в държавна институция, когато по отношение на него в публичното пространство е налична информация, основана на реално съществуващи проверки от различни контролиращи и одитиращи институции, пряко свързани с осъществяване на финансовия контрол за целесъобразност и законност на действията и/или бездействията на лица, които заемат или са заемали ръководни длъжности от обществено важно значение; 6. Обстоятелството, че спрямо лице, което е заемало/заема отговорна длъжност в държавна и/или общинска институция, е изнесена публично известна информация, че същото е било обект на една или няколко ревизии, проверки от различни контролиращи и одитиращи институции, може ли да се приеме като позорно, накърняващо честта и неговото достойнство. Така изнесената информация, като факт следва ли да се приеме като способ и начин за осведомяване на обществеността за това, как държавата осъществява обществения контрол за целесъобразност и законност на действията и/или бездействията на лицата, които заемат или са заемали ръководни длъжности от обществено важно значение, т. е. става дума за осведомяване на обществеността за прозрачността на назначенията; 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани и приети по делото доказателства и да изложи собствени мотиви по съществото на спора въз основа самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на възраженията и доводите на страните.

Ответникът по касация – П. С. Д., чрез процесуалния представител адвокат Г. Я., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените по делото разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 776/16.02.2023 г. по гр. д. № 1821/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД на П. С. Д. против И. А. М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от изявления в телевизионно предаване „Денят започва“, излъчено на 23.02.2017 г., е отхвърлен за сумата от 5 000 лева. Постановено е друго, с което И. А. М. е осъден да заплати на П. С. Д. 5000 лева на основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени от клеветнически изказвания в телевизионно предаване „Денят започва“, излъчено на 23.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.02.2019 г. до окончателното й изплащане. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

Въззивният съд е приел, че по време на участието си в излъчено на 23.02.2017 г. по телевизионната програма “Денят започва” предаване ответникът И. М. изрекъл по адрес на ищеца П. Д. следните думи: „...На негово място, обаче се слага човек, който е управлявал летището по време на тройната коалиция и аз имам една кратка справка само с нарушения и констатации на АДФИ, на одитни органи. Да не говоря, че най-голямата щета за „Л. С. , съдебно дело, по което то е осъдено от Кувейтския фонд МАК/АДМАК летището трябва да заплати сума близка до 100 млн. Това е за изграждане на пистата на новия Терминал 2. И не знам с какви основания връщат този човек като ръководител на летището при положение, че аз ако му сумирам само от кратка извадка тука щетите, които са нанесени на „Л. С. , те ще надхвърлят 150-200 милиона“. Тези изрази са възприети като обидни квалификации и неверни твърдения, от които Д. се е почувствал засегнат относно професионалните му качества. Твърди, че тези изявления създават внушения за непочтеност и некомпетентност; твърденията за нанесени от него щети на „Л. С. били неверни, уронили престижа му, професионалния му авторитет, чест и достойнство. Въззивният съд е приел, че част от изявленията в процесното предаване не са оценки и квалификации, а твърдения за факти, които се отнасят до резултата от работата на ищеца като изпълнителен директор на „Л. С. ЕАД „по време на тройната коалиция“. Не се спори, че ищецът е заемал тази позиция в периода декември 2005 г. – август 2010 г., поради което е прието, че именно този е визираният от ответника времеви промеждутък. Посочено е, че твърденията за факти биха могли да бъдат верни или неверни, а за да възникне задължение за изреклия ги за репариране на вреди, разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни и обективно позорни за честта на техния адресат – да са твърдения за действия, които се смятат за безнравствени или несъответни с общественото понятие за чест или пък с положението на наклеветения; възбуждат негативизъм и презрение към наклеветения от страна на общественото мнение. Прието е, че заявените твърдения за наличие на нарушения от страна на ищеца, констатирани от надлежен държавен орган – АДФИ, и за нанесени от него щети на „Л. С. ЕАД, в качеството му на изпълнителен директор на държавното дружество, са позорящи и накърняват честта и достойнството му. От събраните по делото доказателства не е установено П. Д., в качеството му на изпълнителен директор на „Л. С. ЕАД в периода 2005-2010 г., да е причинил щета на дружеството, съизмерима с твърдените от И. М. „сто и петдесет-двеста милиона лева“. Не са представени доказателства ответникът да разполага със справка с констатации на АДФИ и на одитни органи за извършени нарушения на ищеца в длъжностно качество или да е нанесъл на дружеството щета от 100 милиона лева с оглед осъждането на „Л. С. ЕАД да заплати на Кувейтския фонд съответна неустойка. След направен анализ на представените писмени доказателства относно твърдените закононарушения съдът е приел, че през юни 2009 г. „Л. С. ЕАД е заплатило на обединение „Скай“ сумата 2 016 282,07 лева за претенция, заявена на 11.01.2008 г. в размер 1 522 199,09 лева /Одитен доклад на Министерството на транспорта от юни 2009 г./. Така направената констатация обаче не води до извод за нарушения или нанесени щети. Не представлява щета или нарушение обстоятелството, че за публичните вземания от „Хемус Ер“ АД в размер 324 008 лева, възникнали на 31.12.2008 г., към декември 2009 г. не са били предприети действия по събирането им. Вземанията на управляваното от ищеца дружество към „Суис спорт България“ ЕАД в размер на 182 867 лева са били оспорени пред КЗК, като същите са възникнали на 31.05.2008 г., поради което липсата на действия за предявяването им по съдебен ред не съставлява щета. Посочено е още, че в т. 11 на одитния доклад от 15.12.2009 г. на МТИТС е цитиран доклад № ФИ5СФ№0055/19.10.2009 г. за извършена финансова инспекция и констатации за неотчетени приходи от такси за обслужване през ВИП -„Б“ в размер на 2 244 784,32 лева. В становище от изпълнителния директор на „Л. С. ЕАД е посочено, че съгласно Решение на МС № 686/21.2.1998 г. не е налице задължение за събиране на такси. В одитния доклад не са отправени препоръки във връзка с тази констатация, от което съдът е направил извод, че възражението, прието и описано в доклада на финансовата инспекция, не следва да се счита за нарушение. Не са налице доказателства за констатирана от АДФИ или други надлежни органи причинна връзка между действията на ищеца по време на мандата му като изпълнителен директор на „Л. С. ЕАД и възникване на задълженията, предмет на арбитражен спор, към Кувейтския фонд. Щета представлява непредявени по съдебен ред частни вземания на дружеството в размер на 58 320,21 лева, за които погасителната давност е изтекла. От това нарушение не следва извод за истинност на твърдените от И. М. в телевизионното предаване факти. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че твърденията на ответника не са доказани, поради което същите представляват клеветнически и позорящи личността на ищеца обстоятелства. Почтеността и професионализмът на ищеца са поставени под съмнение чрез твърдения за конкретни неверни факти. С изричането им е нарушено правилото да не се вреди другиму. Посочено е, че ответникът М. е бивш министър на транспорта, в което си качество е запознат с работата на ищеца като изпълнителен директор на „Л. С. ЕАД. За широката публика достоверността на думите му е несъмнена, а изричането на неистини подкопава с по-голяма сила доверието в личността на П. Д.. С процесните думи и изрази е осъществена клевета спрямо ищеца, а същите съставляват непозволено увреждане, накърняващо неговата личната сфера и причиняващо негативни емоции. За неоснователно преценено позоваването от М. на медийни публикации от 03.08.2010 г. и 17.02.2017 г., тъй като в участието си в телевизионното предаване не е цитирал медийни публикации, а е основал твърденията си на констатации на АДФИ, на одитни органи, на осъждането към Кувейтския фонд. Прието е, че свободата на словото като ценност не включва възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права. П. Д. е доказал наличието на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, раздразнителност, безсъние, очерняне на доброто му име. Установени са причинените негативни психически изживявания, притеснения, раздразнителност. При тези констатации съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде определен на 5000 лева.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия два въпроса от изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, тъй като те се поставят при фактическа обстановка, която не е приета за установена от въззивния съд. Те са свързани с твърдението на касатора, че използваните от него думи и изрази съставляват оценъчно съждение за дейността на П. Д. като изпълнителен директор на „Л. С. ЕАД в периода 2005-2010 г. В случая въззивният съд е приел, че процесните фрази представляват твърдения за факти, обективно осъществили се в периода на заемане на съответната длъжност от ищеца, чиято истинност не е установена от събраните по делото доказателства. В този смисъл те могат да бъдат окачествени като клеветнически, доколкото същите са доведени до знанието на неограничен брой телевизионни зрители на процесното предаване и съдържат позорящи обстоятелства относно нанесени имуществени щети в особено големи размери на държавно дружество. Ето защо по тези въпроси не се установява основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Третият и четвъртият въпрос също не предпоставят допускане на касационно обжалване, доколкото същите не са решение в противоречие с установената съдебна практика на ВКС. В съответствие с тази практика е прието, че публично разпространеното изявление е за извършено от лицето ощетяване на държавно имущество и то съставлява изявление, съдържащо твърдение за осъществено противоправно деяние от това лице, т. е. твърдение за факт, осъществил се в обективната действителност. То не може да се окачестви като оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване на мнение, критика или анализ на личността на обекта на тези твърдения. Съдът е приел, че с твърдението за нанесени щети върху имуществото на „Л. С. ЕАД по време на управлението му от ответника, констатирани от надлежен орган – Агенция за държавна финансова инспекция и други одитни органи, се сочи наличие на факт, който не просто е предполагаем и недоказан /слух/, а е установен от държавен орган по надлежния ред. Обстоятелството дали лицето е публична личност не се отнася до окачествяването на дадено изявление като факт или оценка, а до границите на критиката, която лицето следва да търпи.

Следващите два въпроса, касаещи именно границите на критиката, която лице, обект на проверки от държавни органи, с оглед изпълняваната от него длъжност, следва да търпи, са ирелевантни, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд. Както бе посочено, във въззивното решение е прието, че в изявлението се съдържат твърдения за факти относно дейността на ищеца по време на работата му като изпълнителен директор на „Л. С. ЕАД, които са приети за недоказани, т. е. неверни. Изразената цялостна критичност не изключва отговорността за изнасянето на информация, относима към проверими събития или факти от миналото на засегнатото лице. Когато тази информация е невярна, т. е. не е установена от събраните по делото доказателства, то изявлението спрямо лицето е клеветническо – опозоряващо доброто име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т. е. – противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Процесуалноправният въпрос относно дейността на въззивната инстанция не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се има предвид, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, вследствие на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по селекция на касационната жалба. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Предвид изхода на делото И. А. М., [населено място], следва да заплати в полза на П. С. Д., [населено място], 1000 лева – разноски по делото.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 103/29.01.2024 г. по в. гр. д. № 1181/2023 г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА И. А. М., [населено място], да заплати на П. С. Д., [населено място], 1000 лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: