Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОУИ” – гр. Б., подадена чрез ст. юрисконсулт В. Монев против решение № 30/13.01.2009 г. на Административен съд – гр. Б., седми състав, постановено по адм. д. № 1166 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е прогласена нищожността на РА № 020876/25.07.07 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № РД – 10 - 421/13.09.07 г. на Д „ОУИ” – гр. Б. при ЦУ на НАП и в полза на СД „МИГО – Стоянова, Тодоров” – със седалище в гр. С. са присъдени разноски в размер на 12 750 лева.

В касационната жалба се сочат отменителни основания, предвидени в чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на чл.155, ал.4 от ДОПК и на чл. 119, ал.3 от ЗДДС (отм., но приложим за процесните периоди). Съдът не е отчел обстоятелството, че за да се определят законосъобразно данъчните задължения за един период, когато е започнала процедура по приспадане, е необходимо при новата ревизия да се проверят всички периоди от започването до приключването на процедурата. При първоначалната ревизия приходният орган бил в невъзможност да провери данъчни периоди м. юни и м. юли 2006 г., тъй като СД не подало справки – декларации за тези периоди. За периодите извън м.05.2006 г. РА № 0202163/03.01.07 г. не е влязъл в сила, тъй като актът е отменен с решение № РД – 10 – 82/20.02.07 г. на основание чл.155, ал.4 от ДОПК. Съгласно чл.119, ал.3 от ЗДДС отм. , задължението за начисляване на ДДС от страна на СД „МИГО – Стоянова, Тодоров”...