Производството е по реда на чл. 33 - 40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на К. Т., гражданка на Р. А., срещу решение № 1865 от 20.02.2006, постановено от тричленен състав по адм. дело № 8016/2005 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 582/05. 08. 2005 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което й е отказан статут на бежанец. Навежда се оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК и моли отмяната му.

Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк.. С., оспорва касационната жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд намира, подадеданата от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение в производството по чл. 87 ЗУБ тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу решение № 582/05. 08. 2005 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказан статут на бежанец. За да мотивира този резултат съдът е приел, че при постановяване на решението административният орган е спазил материалния закон и административнопроизводствените правила, тъй като в случая не са налице материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 8, ал. 3 и чл. 22 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Така постановеното решение е правилно.

Предмет на обжалване в производството пред първата инстанция е било решение на председателя на ДАБ, с което на КаринеТертерян е отказан бежански статут на основание чл. 8, ал. 3...