Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на Х. А. - гражданин на Сирия, срещу решение № 126 от 6.01.2006 г. по адм. дело № 8024 от 2005 г. по описа на Върховния административен съд - ІІІ отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 316 от 16.05.2005 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за отказ за предоставяне на хуманитарен статут.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците, редовно призован, не изпраща представител и не е взел становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - 5-членен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Върховният административен съд - ІІІ отделение, 3-членен състав, е отхвърлил жалбата на Х. А. - гражданин на Сирия, срещу решение № 316 от 16.05.2005 г., с което председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ във връзка с чл. 9 и чл. 13, т. 4 от същия закон е отказал да предостави хуманитарен статут на Х. А., като е приел, че за него Сирия е сигурна страна по произход, където той може да се завърне.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че изводите на административния орган, че не са налице условията...