О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3089

София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3679 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 436 от 13.05.2024 г. по в. гр. д. № 416/2024 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 15 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 979/2022 г. на Карнобатския районен съд и е уважен предявеният иск по чл.109 ЗС – ответниците Т. Д. А., А. А. К., М. П. К. и А. П. К. са осъдени да преустановят действията, с които пречат на ищеца „Б. Б. ООД да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху самостоятелен търговски обект – кафе еспресо (понастоящем магазин за хранителни стоки), разположен в североизточната част на търговска сграда – бивши хали в [населено място], област Б., [улица], построена в УПИ [№] в кв. 200, при граници на самостоятелния обект: изток – външен зид откъм [улица], запад – външен зид, север – външен зид, юг – търговски обект на ЕТ „П. К.“ и Т. А., по-конкретно върху принадлежащата към него покрита тераса, намираща се в източната част, със застроена площ от 50 кв. м., като преустановят използването на терасата за преминаване през нея до източен вход на собствения им самостоятелен търговски обект: склад и магазин, разположен в търговска сграда – бивши хали в [населено място], при граници: изток – тераса лятна градина, запад – ресторант механа, север – кафе еспресо и юг – [улица].

Въззивният съд е приел, че търговските обекти на ищеца и на ответниците се намират в една обща сграда, бивши Хали на [населено място]. Прието е, че спорът по делото се свежда до това дали процесната тераса е обща част на сградата в режим на етажна собственост, или тази тераса принадлежи само на ищеца.

Съдът се е позовал на практика на ВКС, според моментът на възникване на етажната собственост е меродавният момент, към който се преценява статутът на обекта: дали той е самостоятелен обект в сградата – етажна собственост, или е обща част на тази сграда, поради предназначението му да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици, с оглед строителните книжа или след извършено преди възникване на етажната собственост от едноличния собственик на сградата преустройство. Релевантно е предназначението, което единственият собственик (тоест преди да възникне етажната собственост) на сградата е придал на дадена част от недвижимия имот.

Прието е, че в случая преди 05.12.2001 г. процесната сграда е имала един собственик – „АСТРА-95“ ЕООД, което е продало на Т. Д. А. (ответник по делото) и П. Н. К. (праводател на другите ответници) самостоятелен търговски обект: склад и магазин за алкохолни напитки, алкохол и пакетирани хранителни стоки. В нотариалния акт № 29/05.12.2001 г. изрично е записано, че от изток имотът граничи с тераса – лятна градина. В нотариалния акт от 25.09.2003 г., с който „АСТРА-95“ ООД е продало своята част от имота на непрекия праводател на ищеца, терасата е описана като принадлежност към продавания самостоятелен обект кафе-еспресо. Така е и в последващите нотариални актове, включително и в нотариалния акт № 74/30.08.2013 г., от който ищецът черпи права. Видно от текста на нотариалния акт на ответниците, още към момента на прехвърляне на самостоятелния обект те са били наясно, че терасата ще се използва като лятна градина. Логично е да има лятна градина към кафене, но не и към магазин със склад.

Според свидетеля Н., бивш съдружник в „АСТРА-95“ ООД, след като дружеството е придобило бившите хали, външните стени са преместени навътре и така се е образувала процесната тераса. Идеята била да се обособи кафене и ресторант, като на терасата имало сложени маси, които се ползвали от посетителите на кафенето. Другият обект бил закупен от А. и К., които го устроили в склад за безалкохолни напитки и алкохол. Имало период, в който едновременно се използвали кафенето и складът. От показанията на свидетеля съдът е направил извод, че процесната тераса е била предназначена от едноличния собственик за посетителите на кафенето.

Вещото лице по назначената в първата инстанция техническа експертиза е установило, че в [община] не е запазена цялата строителна документация за процесната сграда. За периода преди 05.12.2001 г. са запазени само неодобрени архитектурни проекти, за които са издадени разрешение за строеж № 96/12.08.1999 г. и разрешение за строеж № 83/06.10.2000 г. Вещото лице е допуснало, че тези проекти касаят преустройството на сградата в два самостоятелни обекта. Проектите предвиждат изграждане на ресторант на мястото на днешния магазин със склад. Според показанията на св. Н. идеята за ресторанта не се е осъществила.

Прието е, че разрешение за строеж № 123/17.12.2001 г. и издаденият въз основа на него архитектурен проект са съставени след 05.12.2001 г., поради което от тях не може да се направи извод за функцията на процесната тераса в по-ранния момент.

При тези данни въззивният съд е приел, че процесната тераса не е имала статут на обща част. Обектът на ответниците е разполагал с вход от другата страна на сградата (от юг), който е зазидан впоследствие. При изслушването си вещото лице изрично е заявило, че ответниците притежават един самостоятелен обект, който е разделен на две зони – склад и магазин. Магазинът не е обособен като самостоятелен обект. Той има функционална връзка със склада. Зазиданият вход е осигурявал достъп до всички зони в самостоятелния обект, включително магазина. Тъй като търговският обект на ответниците може да функционира и без да се използва входът откъм терасата, това изключва предназначението й на обща част, осигуряваща единствено възможен начин за достигане до обекта. Предвид установеното предназначение на терасата към 05.12.2001 г., ответниците са можели да използват само южния вход. Като са го зазидали и са започнали да използват входа откъм терасата, те са нарушили правото на собственост на ищцовото дружество. Без значение е, че това ползване може да е започнало веднага след продажбата, в какъвто смисъл са показанията на част от свидетелите по делото. Важно в случая е какво е било предназначението на терасата към момента на продажбата.

Прието е за неоснователно евентуалното възражение на ответниците, че са придобили по давност сервитутно право да преминават през процесната тераса. Вярно е, че сервитутно право по принцип може да бъде придобито по давност. В закона обаче се урежда, че вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се учреди определено сервитутно право, то трябва да е предвиден в някой нормативен акт. В българското право са уредени редица сервитутни права, но няма уредено право на преминаване през прилежаща част към самостоятелен обект в сграда. Освен това в случая не се установява ответниците да са ползвали конкретен път само за себе си и по никакъв начин не са обективирали владението си спрямо трети лица, включително ищцовото дружество. Ето защо, дори да се приеме, че може да се придобие право на преминаване, не е доказан обективният елемент на владението.

Направен е обобщаващ извод, че в случая е налице неоснователно въздействие по смисъла на чл.109 ЗС от страна на ответниците, защото те погрешно смятат, че терасата е обща част или имат сервитутно право. Установява се сериозно засягане на обекта на ищцовото дружеството, доколкото обектът на ответниците се използва като магазин за хранителни стоки, което предполага голям поток от хора. Поради това искът по чл. 109 ЗС е основателен.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Т. Д. А., А. А. К., М. П. К. и А. П. К.. Жалбоподателите излагат подробно своите оплаквания срещу въззивното решение, както и доводи за неговата неправилност.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд, извършвайки самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всеки един от въведените в производството фактически и правни доводи на страните и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им, съобразявайки възприетото от първоинстанционния съд в решението му, а така също трябва ли съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки всички доказателства в производството, както и правилата на формалната логика, опита и научното знание;

2. Длъжен ли е съдът, извършвайки правораздавателната си дейност, да се ръководи от основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното си убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и да не допуска нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/;

3. Има ли обвързваща съда материална доказателствена сила нотариалният акт за правна сделка по отношение извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост у продавача;

4. Следва ли при негаторен иск по чл.109 ЗС да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Счита ли се за неоснователно по смисъла на чл.109 ЗС поведението на ответника, с което той само се ползва от фактическото състояние, съществувало отпреди придобиването на правото на собственост от ищеца. Възможно ли е да бъде уважен иск по чл.109 ЗС за възстановяване на предишно състояние, ако такова липсва, тъй като с поведението си ответникът не е създал ново за ищеца състояние.

Ответникът в производството „Б. Б. ООД оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, както и че въззивното решение е правилно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като за определяне на характера на спорната площадка е необходимо обсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, при съобразяване на доводите и възраженията на страните.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 436 от 13.05.2024 г. по в. гр. д. № 416/2024 г. на Бургаския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за плащане на таксата.

В тази част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: