4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 59

гр. София,09.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 2113 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ИСТ – АГРО КОМЕРС” ЕООД, представлявано от адв. М. Ц., срещу определение № 167 от 23.06.2021г. по ч. т.д. № 343/2021г. на Апелативен съд – Варна, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 260178 от 12.04.2021г. по т. д. № 204/2020г. на ОС – Добрич. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Тервел.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че първият от предявените обективно съединени искове се основава на запис на заповед, обезпечаващ част от задължението на продавача по договор № [ЕГН] от 17.03.2020г. между страните за връщане на дадения задатък в двоен размер, за която сума са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а вторият иск е осъдителен за останалата част от задължението на продавача по посочения договор за връщане на задатъка в двоен размер. Позовава се на т.17 от ТР № 4/18.06.214г. на ОСГТК на ВСС и поддържа, че доколкото спорът между страните не е във връзка с абстрактния характер на менителничния ефект, а спорна е именно дължимостта на претендираното вземане, произтичащо от посочения договор, в случая материалното правно основание на посочените правни претенции е чл.93, ал.2 ЗЗД, като единствената разлика е различният процесуален ред, по които ищецът...