Председателят на Върховния съд на Република България е направил предложение ОСГК при Върховния съд да издаде тълкувателно решение по чл. 288, ал. 2 ГПК във връзка с въпроса: може ли и при какви условия купувачът на наследство от един сънаследник да се ползва от разпоредбата на чл. 288, ал. 2 ГПК и да поиска да се предостави при делбата на наследството в негов дял неподеляемото жилище.

Въпросът на практика бил прилаган различно от съдилищата.

С откриване на наследството произтичащите от него права и задължения преминават върху наследниците на наследодателя. Между същите се създава положение на съсобственост, особеността на която, в сравнение с обикновената съсобственост, се изразява в това, че тя се установява по силата на наследяването, при което съсобствениците са свързани с близки родствени връзки.

С договора за продажба на наследство, който по своята същност е договор за продажба, наследникът прехвърля в полза на купувача съвкупността от права и задължения, които той е придобил по силата на откритото в негова полза наследство, без да посочва неговите предмети.

Купувачът на наследството в този случай замества наследника, като приема неговите права и задължения, произтичащи от наследството. Той обаче не придобива личните права и задължения, които се пораждат от естеството на родствените отношения между праводателя му и наследодателя. Той не придобива и някои права с имуществен характер, при все че поначало с договора за продажба на наследство обикновено се прехвърлят права и задължения с такъв характер. Поради това купувачът на наследство не придобива правото да носи фамилното име на праводателя, правата и задълженията за издръжка, правото на пенсия и др.

С придобиването на наследството между купувача и останалите сънаследници, когато има такива, не се създава нова съсобственост, различна от тази, породена с откриването на наследството, както се поддържа в предложението за преглед. Правната същност на съсобствеността между сънаследниците не се променя, след като...