О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 40

София, 08.02.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 3284 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 10253/18.03.2021 г. по гр. д.№ 1355/2019 г. на Софийски апелативен съд е обезсилено решение от 12.06.2018 г. по гр. д.№ 17139/2014 г. на СГС в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нот. акт № ...,т..../28.12.2006 г. на нотариус Н. в частта, отнасяща се до имота по т.1 от предмета му – едноетажна масивна сграда-трафопост със застроена площ 30 кв. м. и по т. 15 – едноетажна масивна сглобяема сграда със застроена площ 212,10 кв. м. с предназначение – склад и е потвърдено решението в останалата част, с която е уважен отрицателен установителен иск, предявен от „ЖМБ-1“[Фирма 1], ЕИК 203068186 за признаване за установено, че ответникът „ЛИДИ Р“[Фирма 1], ЕИК 831645035 не е собственик на останалите сгради, описани в същия констативен нот. акт, който е отменен на основание чл. 537, ал.2 в останалата част.

Ответникът „ЛИДИ Р“[Фирма 1], ЕИК831645035 обжалва решението в потвърдителната част с оплаквания на недопустимост на решението, защото е постановено по нередовна искова молба по отношение индивидуализацията на сградите, за противоречие с материалния закон - ЗКИР, защото сградите не са индивидуализирани по действащата кадастрална карта, потвърдено в хода на разглеждане на делото, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото делото е останало неизяснено по отношение идентичността на сградите по решението по приключилото дело между страните и описаните в констативния нот. акт, на който се позовава касатора.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, като се твърди противоречие на въззивното решение по конкретно поставени въпроси с приетото с т.4 от ТР № 1/17.07.2000 г. по тълк. д.№ 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, на т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 58/02.07.2019 г. по гр. д.№ 3433/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о., решение № 137/05.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4772/2017 г., І гр. о. Твърди се основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1.Следва ли въззивният съд да съобрази в решението си настъпили в хода на производството обстоятелства - влязла в сила заповед за одобряване на КК, 2.Представлява ли нередовност на исковата молба неописването на недвижимите имоти по КК в нарушение на чл. 6, ал.3 от Правилника за вписванията и чл. 60 ЗКИР, 3 Следва ли съдът да назначи СТЕ при очевидно противоречие в претендираното и констатираното от вещите лица при наведено от едната страна оплакване за липса на индивидуализация на имотите във въззивната жалба и при одобряване на кадастрална карта в хода на процеса. Наведено е и основанието по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касация „ЖМБ - 1“[Фирма 1] оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като липсвали формулирани въпроси, ответникът не е правел възражение за това, че имотите не са индивидуализирани съобразно КК и е неоснователен доводът, че обжалваното решение противоречи на цитираните съдебни решения, с тях е отговорено на други въпроси или те са неотносими към настоящия спор, а не е налице очевидна неправилност.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Ищецът „ЖМБ -1“[Фирма 1] е предявило отрицателен установителен иск против касатора да се установи, че последният не е собственик на недвижими имоти, описаните в два констативни нот. акта:

1.Нотариален акт №..., том ..., рег. № ..., дело № ...от 28.12.2006 г. на нотариус Н., рег. №...при НК, вписан в Сл. вп. с вх. рег. №...., акт №..., том ........., дело №.../2006 г., представляващи сгради, изградени в северната част на УПИ ... от кв. ..по плана на [населено място], м. Комплекс ”БАН - IV км., целия с площ от 15 663 кв. м. (идентичен с УПИ ...., от кв. ..., по плана на м. „Г. М.- IV километър“), както следва:

- Едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 154 кв. м., посочена в т. 2 от нотариалния акт;

- Едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 69,58 кв. м., посочена в т. З от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сграда със застроена площ от 553,75 кв. м., посочена в т. 4 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сграда - тоалетна, със застроена площ от 9,00 кв. м., посочена в т. 5 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 45,58 кв. м., посочена в т. 6 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 48,64 кв. м., посочена в т. 7 от нотариалния акт;

- Едноетажна полумасивна сглобяема преместваема сграда, със застроена площ от 19,00 кв. м., посочена в т. 8 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сграда със застроена площ от 66,50 кв. м., посочена в т. 9 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 19,74 кв. м. посочена в т. 10 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 167,80 кв. м., посочена в т. 11 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сглобяема сграда, със застроена площ от 361,08 кв. м., посочена в т. 12 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сглобяема сграда, със застроена площ от 361,08 кв. м., посочена в т. 13 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сглобяема сграда, със застроена площ от 129,60 кв. м., посочена в т. 14 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сглобяема сграда, със застроена площ от 85,12. кв. м., посочена в т. 16 от нотариалния акт;

- Двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 40.26 кв. м. и с разгърната застроена площ от 80.52 кв. м., посочена в т. 17 от нотариалния акт;

- Едноетажна полумасивна сграда, със застроена площ от 85,25 кв. м., посочена в т. 18 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сглобяема сграда, със застроена площ от 198,00 кв. м., посочена в т. 19 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сглобяема сграда, със застроена площ от 95,00 кв. м., посочена в т. 20 от нотариалния акт;

2. Недвижими имоти, описани в констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №..., том ..., рег...., дело №...от 28.12.2006 г. на нотариус Н. рег. №...при НК, вписан в Сл. вп. с вх. рег. №..., акт №..., том ........, дело №........./2006 г., представляващи сгради, изградени в южната част на УПИ .... от кв....по плана на [населено място], м.Комплекс”БАН - IV км. целия с площ от 15 663 кв. м. (идентичен с УПИ ..., от кв. ...., по плана на м. „Г. М.-***- IV километър“),както следва:

- Двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 318.20 кв. м. и с разгърната застроена площ от 636,40 кв. м., описан в т. 1 от нотариалния акт;

- Едноетажна масивна сграда (сутерен), със застроена площ от 317.00 кв. м., посочена в т. 2 от нотариалния акт;

- Двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 1735.40 кв. м. и разгъната застроена площ от 2 946.70 кв. м., посочена в т. 3 от нотариалния акт;

Правният си интерес, ищецът обосновава с влязло в сила между страните решение №1153/16.06.2000 г. на ВКС IV ГО, постановено по гр. д. №1012/1998 г., с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответника „ЛИДИ Р“[Фирма 1], че ищецът ЖМБ-1“[Фирма 1] е собственик на 99.60 % от дворно място, цялото от 15663 кв. м., представляващо парцел .......... от кв. ....по регулационния план на [населено място], кв. Г. М.-С. г. – ІV-ти км.“, заедно с построените върху него фабрична сграда и стопански постройки с номера: 3,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18 и 19, посочени на скицата на вещите лица инж. Д. К. и инж. Е. К.-С. от 09.05.2000 г., която представлява неразделна част от решението и ответникът е осъден да предаде владението върху тях. В мотивите на решението / стр.5/ е записано, че фабричната сграда с площ от 2452 кв. м. се състои от три части, включващи масивна двуетажна производствена сграда със застроена площ от 2078 кв. м., двуетажна масивна сграда със сутерен, служеща за административна сграда и едноетажна масивна сграда постройка до нея. Със същото решение искът за собственост върху постройките с номера № 2 - трафопост и с №7 - масивна складова сграда, застроена върху 200 кв. м., отразени на същата скица на вещите лица, е отхвърлен. Между страните е влязло в сила и съдебно решение от 11.11.2009 г., постановено по гр. д.№6432/2005 г. на СРС, с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от „ЖМБ-1“[Фирма 1] срещу „ЛИДИ. – Р“[Фирма 1] за Магазин №2 с квадратура около 60 кв. м., при граници на изток-прилепен за фабрична сграда, на север-прилепен до Магазин №1, от юг и от запад - дворно място, находящ се в на УПИ..., от кв. ..., по регулационния план на [населено място], м. Комплекс БАН-IV км. и е извършен въвод на магазин № 2 на 15.09.2010 г. Влязло в сила е и съдебно решение от 03.02.2010 г., постановено по гр. д. №15705/2006 г. на СРС, с което е признато за установено, по предявения от „ЖМБ-1“[Фирма 1] срещу „ЛИДИ – Р“[Фирма 1] и срещу В. Б. М. (като правоприемник на първия ответник на 0,02 % ид. ч.) отрицателен установителен иск, че всеки от двамата ответници не е собственик на по 0,2% ид. ч. от УПИ III-325 от кв. 14 по регулационния план на [населено място], комплекс БАН - IV-ти км., целият с площ от 15 663 кв. м., заедно с построената в него фабрична сграда с площ от 2452 кв. м. и 16 стопански постройки.

Въпреки тези решения, ответникът „ЛИДИ Р“[Фирма 1] се е снабдил с посочените два констативни нот. акта №........, том ..., рег. № ...., дело № ....от 28.12.2006 г. и №..., том ..., рег...., дело №...от 28.12.2006 г. на нотариус Н., с които е признато за собственик на двадесет сгради с първия акт и на три сгради с втория акт. Предмет на иска са сградите по първия нот. акт без тази под № 1 и под № 7 и трите сгради по втория акт. Идентичността на всяка от сградите по нот. акт с описаната под номер в скицата към приключилото дело по чл. 108 ЗС на ВКС и това за магазин № 2 и по отрицателният установителен иск е установена с основното и допълнителното заключение на вещо лице М. и назначената по искане на ответника повторна експертиза, изготвена от в. л. Ц.. Така въз основа на приетите и кредетирани заключения на вещите лица, чийто изводи не са опровергани, съдът е приел, че сградите по нот. акт № ..../2006 г. са идентични с посочените в скицата към Решение №1153/16.06.2000 г. на ВКС IV гр. о. по гр. д. №1012/1998 г., както следва:

- сграда, посочена в т. 2 от първия н. а. е идентична със сграда №5 от скицата

- сграда по т. 3 от н. а. е идентична със сграда №6 от скицата;

- сграда по т. 4 от н. а. е идентична със сграда №12 от скицата;

- сграда по т. 6 от н. а. е идентична със сграда №14 от скицата;

- сграда по т. 7 от н. а. е идентична със сграда №15 от скицата;

- сграда по т. 8 от н. а. е идентична със сграда №8 от скицата;

- сграда по т. 9 от н. а. е идентична със сграда №17 от скицата;

- сграда по т. 10 от н. а. е идентична със сграда №16 от скицата;

- сграда по т. 11 от н. а. е идентична със сграда №10 от скицата;

- сграда по т. 12 от н. а. е идентична със сграда №3 от скицата;

- сграда по т. 13 от н. а. е идентична със сграда №4 от скицата;

- сграда по т. 14 от н. а. е идентична със сграда №9 от скицата;

- сграда по т. 16 от н. а. е идентична със сграда №11 от скицата;

- сграда по т. 17 от н. а. е идентична със сграда №19 от скицата;

- сграда по т. 18 от н. а. е идентична със сграда №18 от скицата;

За сградата, описана в т. 19 от н. а. №..../2006 г. съдът, позовавайки се на заключенията е прел, че е налице идентичност между южната част на сграда и Магазин №2 от решение от 11.11.2009 г., по гр. д.№6432/2005 г. на СРС., с което със сила на пресъдено нещо е установено, че е собственост на „ЖМБ-1“[Фирма 1].

По отношение на сградите, описани в н. а. №..../2006 г., съдът въз основа на технически експертизи, е приел, че е доказана идентичност на имотите по т. 1 и т. 2 с тези, посочени в скицата към решението на ВКС с текст „съществуваща административна сграда - 238 кв. м.“ и „реконструирана част – 36 кв. м.“, както и е налице идентичност на имота по т. 3 с означената в скицата към решението на ВКС сграда с текст „съществуваща производствена сграда - 2078 кв. м.“ и „разширение с 2 шеда - 552 кв. м.“, според мотивите на същото решение. Тези сгради са идентифицирани под № 1,2 и 3 в н. а. № ..../2006 г.

Възраженията за факти и обстоятелства, настъпили преди постановяване на влезлите в сила решения са приети за преклудирани с формираната сила на пресъдено нещо.

Първият въпрос, по който е наведено основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, се твърди противоречие на въззивното решение с приетото с т.4 от ТР № 1/17.07.20011 г. по тълк. д.№ 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС. С този тълкувателен акт е разяснено как процедира въззивната инстанция при действието на отменения ГПК ако констатира нередовност на исковата молба. Това разрешение в тази хипотеза / на нередовност на исковата молба, чието изправяне не налага конституиране на нова страна/, е възприето и в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая исковата молба е редовна, защото сградите и УПИ, в който се намират са описани по действащият регулационен план, а местонахождението им е отразено и в скицата към влязлото в сила решение. Посочено е всяка от сградите, описана в нот. акт № ..../2006 г. на кой номер сграда отговаря в скицата към решението. Поради това, че исковата молба не е нередовна, не се констатира и противоречие с т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС.

Не се констатира противоречие и с разясненията по т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Те се отнасят до задължението на въззивната инстанция, когато се твърди във въззиввата жалба неизясняване на делото пред първата инстанция и съдът установи, че това твърдение е основателно и за разрешаване на спора са му необходими специални знания, следва и служебно да назначи експертиза. В случая по делото от РС са приети основна и допълнителна експертиза и повторна експертиза, които са изяснили всяка от сградите по двата нот. акт на коя сграда е идентична по влезлите в сила решения. Тъй като съдът не е установил непълнота и неизясненост на спора, не се е налагало назначаване на нова експертиза пред него. Следва да се отбележи, че несъответствията в квадратурите или извършени пристроявания към сградите по съдебните решения ие изключва извод за идентичност. Пристроената част следва собствеността на основната сграда ако не съставлява самостоятелен обект на собственост на основание чл. 97 ЗС, а ако е самостоятелен обект, негов собственик става собственика на дворното място, който в случая на 99,6 % е ищеца, като са отречени правата върху останалата част до 100 % на ответника. Извод за липса на идентичност не може да се прави и от конструкциите на сградите, тъй като във влязлото в сила решение на ВКС не са посочени конструкциите на всяка от сградите. Относно местонахождението на сградите – то е отразено в скицата към същото решение, а в двата нот. акт, с които ответникът е признат за собственик са посочени различни посоки, но сградите са идентифицирани и по други признаци от вещите лица. Поради това, че делото не е било неизяснено пред възивната инстанция и не се е налагало назначаването на нова експертиза, съдът не констатира противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се пртиворечие с решение № 58/02.07.2019 г. по гр. д.№ 3433/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о. То е постановено поради констатирана очевидна неправилност на обжалваното пред ВКС решение – Имота е бил индивидуализиран по план от 1989 г., а действащият регулационен план е от 2013 г. и защото е прието, че позоваването на придобивна давност е елемент от фактическият състав на придобиване на собствеността по давност в противоречие с ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. С това решение е прието следното: “При предявяване на иск за собственост на недвижим имот изискването за неговата индивидуализация, съобразена с актуалния му регулационен статут, съставлява условие за редовност на исковата молба. Когато при предявяване на исковата молба или в течение на производството бъде установено, че същата не отговаря на това изискване, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани описаната нередовност, като при изпълнение на дадените указания при постановяване на съдебния акт е длъжен да опише имота с уточнените му характеристики по действащия устройствен план. Описанието на имота в диспозитива на съдебното решение с белезите по предходен план, въпреки направеното от ищеца уточнение по действащия план, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което рефлектира върху правилността на решението, а не върху неговата допустимост.“ В настоящия случай имотът, в който се намират процесните сгради е описан съобразно актуалният си регулационен статут, който е определя от действащият ПУП. Имотите, предмет на иска може да се опишат и съобразно действащата кадастрална карта, ако такава е приета. Тя обаче отразява правото на собственост и следва да съответства на действащият ПУП, но не го създава, не изменя и не прекратява вещни права. Отделно от това, касаторът твърди, че КК е приета 2017 г. за тази част на града, но в хода на производството до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество не е имало данни по делото, че е приета нова КК, а пред ВКС, действаща като касационна инстанция не могат да се събират нови доказателства. Така доколкото УПИ, в който са построени сградите е индивидуализиран по действащият регулационен план, обжалваното решение не противоречи на цитираното от касатора. С второто цитирано от касатора решение е обезсилено въззивно решение поради това, че не е индивидуализирана процесната реална част, какъвто не е настоящия случай.

Поради това, че не се констатира противоречие с посочените решения, не е налице допълнителното основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Твърди се основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по три въпроса:

Първият въпрос следва ли въззивният съд да съобрази в решението си настъпили в хода на производството обстоятелства - влязла в сила заповед за одобряване на КК. Съдебната практика действително приема, че съдът следва да съобрази всички настъпили в хода на производството факти и обстоятелства предвид нормата на чл. 235, ал.3 ГПК, включително и одобрената кадастрална карта. В настоящия случай обаче не са събрани доказателства до приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество, към който момент могат да се събират нови доказателства за одобрена кадастрална карта, а пред касационната инстанция не могат да се събират такива, тъй като производството е касационно отменително. Тъй като този въпрос не определя изхода от спора, а и защото по приложението на чл. 235, ал.3 ГПК е формирана непротиворечива съдебна практика, той не формира основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

По следващият въпрос „представлява ли нередовност на исковата молба неописването на недвижимите имоти по КК в нарушение на чл. 6, ал.3 от Правилника за вписванията и чл. 60 ЗКИР“ съдът вече изложи съображения по предходното основание, а и по него има формирана съдебна практика, изискваща когато е приета кадастрална карта, имотите да се индивидуализират съобразно нея. В случая обаче приемането на такава не е доказано, поради което и този въпрос не е основание за допускане до касация, защото не определя изхода от спора.

Както се посочи по-горе, по делото са били назначени основна и допълнителна СТЕ и повторна с друго вещо лице. Затова последният въпрос „следва ли съдът да назначи СТЕ при очевидно противоречие в претендираното и констатираното от вещите лица при наведено от едната страна оплакване за липса на индивидуализация на имотите във въззивната жалба и при влизане в хода на процеса на кадастрална карта“ не кореспондира на установеното по делото и мотивите на съда. Относно задължението на съда да назначи служебно експертиза за изясняване на спора има задължителна съдебна практика, цитирана по горе – т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на съдебна практика изключва допускане до касация по този въпрос. До колкото той е отнесен конкретно към кадастралната карта следва да се отбележи, че ТР № 8/2014 г., т.4 на ОСГК на ВКС приема, че влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, с което се разрешава спора за собствеността е основание за отразяване в КК. З. при съществуващият спор между страните, влязлото в сила решение, с което е разрешен със сила на пресъдено нещо, както и влезлите в сила решения между страните до този момент ще са основание за правилното отразяване на правото на собственост в кадастралната карта, ако такава е одобрена за тази част от града.

Наведено е и основанието по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност поради нарушаване правото му на защита и непълно описание на процесните сгради в исковата молба. Очевидна неправилност е налице когато решението страда в особено тежка степен от неправилност в една от трите му форми, която може да се установи при прочита му без да се анализират доказателствата. Съдът не констатира очевидна неправилност на обжалваното решение. Касаторът не е посочил в какво се изразява особено тежката форма на нарушение на правото му на защита. Описанието на имотите в исковата молба е съобразено с описанието в констативните нот. актове, с който касаторът е признат за собственик. Въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция е съобразено с предмета на иска, т. е. с имотите, за които е предявен иска.

В обобщение не са налице наведените основанията за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация „ЖМБ-1“[Фирма 1] следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настоящото производство в доказания с договора за правна помощ размер 4800 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10253/18.03.2021 г. по гр. д.№ 1355/2019 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба на „ЛИДИ Р“[Фирма 1], ЕИК 831645035.

Осъжда „ЛИДИ Р“[Фирма 1], ЕИК 831645035 да плати на „ЖМБ-1“[Фирма 1], ЕИК 203068186 деловодни разноски за настоящото производство в размер на 4800 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: