O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 44

гр. София, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 4728/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. Ш. , чрез адв. К. Б. , срещу въззивно определение № 221 от 05.07.2021г по в. ч.гр. д. № 282/2021 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено разпореждане № 260163/07.06.2021 год по в. гр. д.№ 8/2020 год на Окръжен съд Търговище, С разпореждането, поради невнасяне в срок на указаната държавна такса от 15 лв, е върната касационна частна жалба на настоящия жалбоподател, постъпила с вх.№260 361/26.01.2021 год срещу разпореждане №260 091/17.11.2021 год. С последното, като е оставил без уважение искането за отмяна на свое разпореждане №160057/08.10.2020 год, Окръжен съд-Търговище е постановил връщане на касационна жалба вх.№

2035/11.06.2020 год, постъпила от същия жалбоподател срещу решение №

36/09.03.2020 год. по в гр. д № 8/2020г на Окръжен съд -Търговище.

Въззивният съд е намерил жалбата за неооснователна, след като е констатирал, че срещу решение No 36/09.03.2020 год по вгр. д. No 8/2020г на Окръжен съд -Търговище е била подадена касационна жалба на 11.06.2020г, едновременно с която е депозирана и молба за допълване на решението по чл.250 ГПК. По тази молба обаче съдът се е произнесъл с решение № 82/01.07.2020 год, което е било обжалвано от Д. Н. Ш., но не е допуснато до касация(опр.№351/28.04.2021 год на ВКС.) Междувременно е била администрирана постъпилата касационна жалба срещу решение №36 от 09.03.2020г по същото дело , (което решение Окръжен съд -Търговище отказал да допълни) Именно тези действия по администриране (оставяне без движение поради нередовност) касаторът е оспорвал, като е настовал за отмяната им поради висящност на производството по чл.250 ГПК. С разпореждане № 260 057/08.10.2020 год съдът оставил искането без уважение и дал нов срок на страната да отстрани нередовностите на касационната жалба. Срещу това разпореждане отново е постъпила молба вх.№ 260 994/06.11.2020 год с искане за отмяната му. Тогава с разпореждане №260 091/17.11.2020 год Окръжен съд-Търговище постановил връщане на касационната жалба, поради неотстраняване на нередовностите въпреки повторно дадената възможност. Постъпилата на 26.01.2021 год, частна жалба срещу разпореждането е оставена

без движение с разпореждане №260039/27.01.2021год на администриращия Окръжен съд -Търговище, като е дадено указание за внасяне

на дължимата държавна такса от 15 лева. Съобщението е връчено на страната на10.02.2021год.Изпълнение не е последвало.

Поради неотстраняване в срок на нередовностите на касационна частна жалба (с вх. №260361/26.01.2021 год, постъпила срещу разпореждане №260091/17.11.2020 год),същата е върната с разпореждане №260163/07.06.2021год, чиято законосъобразност въззивният съд е потвърдил. Изложил е основно съображения по въпроса допустими и правилни ли са били действията на окръжния съд по администиране на касационната жалба срещу решението, при положение че е имало образувано производство по чл. 250 ГПК за допълване на същото решение, по което искане съдът на първа инстанция се е поризнесъл с допълнително решение, а в тази връзка е изтъкнат мотива, че неотстраняването в срок на нередовностите на касационна жалба винаги има за последица връщането й съгласно чл.286 ал.1, т.2 от ГПК.

В касационната жалба се поддържа оплакване за очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като указанията за внасяне на държавна такса са били вменени неправилно, преди да е приключило с влязло в сила решение производството по чл.250 ГПК за допълване на първоинстнационното решение.Този спор е преюдициален и ако съвпада с въззивно производство пред втора инстанция по обжалване на същото решение, има за последница спиране на сроковете, както и непредприемане на никакви процесуални действия по движението на въззивната жалба, каквито са указанията за внасяне на такса .

Представено е изложение, като е формулиран въпрос, спорад защитата в приложното поле на чл. 208, ал.1 т.3 ГПК : „.при депозиране на молба с основание чл. 250 ГПК и едновременно с нея подадена въззивна жалба, следва ли да се внесе държавна такса по въззивната жалба преди да е приключила процедурата по допълване на решението „ Изтъква се практика на ВКС в определение №261/2013г по гр. д № 2819/2013г на Първо г. о на ВКС и опр. № 46/2013г по ч т. д № 852/2012г на Второ т. о на ВКС, която съдържа отговор на въпроса в поддържания от касатора смисъл, т. е по същество се поддържа наличие на основание по критерия на чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК .Изтъква се очевидна неправилност на определението, основание по чл. 280, ал.2 ГПК поради необоснованост на фактическите констатации и нарушаване на основополагащи принципи на процеса .

Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане.

Съгласно даденото обвързващо тълкуване по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС,ОСГТК, касационният жалбоподател е длъжен да посочи правен въпрос с обусловящо значение за изхода на делото. Извод за преюдициалност между две процесуални правоотношения може да се прави до монета, в който съдът не прекрати едното от тях, а когато наличие на преюдициалност на другото висящо правоотношение изключва правилността на прекратяването, то защитата на заинтересованата страна е чрез обжалване на преграждащия акт, без производството по обжалване да е поставено в преюдициалност. В случая, с въззивно определение е потвърдено преграждащо определение за връщане на частна жалба, постъпила срещу преграждащо разпореждане за връщане на касационна жалба, при което обуславящ е въпроса следвало ли е при администриране на така постъпилата частна жалба администриращият съд да изисква внасянето на дължимата държавна такса от 15 лв по нея (съгласно чл.275, ал.2,вр чл.261 т.4,вр чл.262, ал.1 , ал.2 ГПК) .

Поради това формулираният въпрос, наред с изтъкнатата съдебна практика на ВКС по него, се привежда неотносимо.Въпросът за допустимостта, или законосъобразността на преграждащо определение за връщане на касационната жалба срещу решението на въззивния съд по чл.286,ал.1 т.2 ГПК,като акт основан на последици от неизпълнение на указания, когато според жалбоподателя същите са дадени в нарушение на закона, би могъл да се поставя сезиращо в случай на обжалване по реда на чл.286, ал.2 ГПК, което предпоставя редовна и подлежаща на разглеждане, а не върната поради неотстранени нередовности частна жалба. В случая, отговорът на поставения в изложението правен въпрос няма да обуслови друг извод по въпроса за санкционните последици при невнасяне на дължимата държавна такса по тази частна жалба (с вх. №260361/26.01.2021 год, постъпила срещу разпореждане №260 091/17.11.2020 год), върната с разпореждане №260163/07.06.2021год, потвърдено от въззивния съд.

Отговорът на правен въпрос в определение №261/2013г по гр. д № 2819/2013г на Първо г. о на ВКС и определение № 46/2013г по ч т. д № 852/2012г на Второ т. отд. на ВКС не засяга процесните администриращи действия по частни жалби срещу преграждащи определения и последиците им, а тези по жалби срещу решения, по които предстои произнасяне по чл.250 ГПК. Разрешение по формулирания в изложението правен въпрос касаторът би могъл да изисква от Върховния касационен съд в рамките на директния инстанционен контрол, ако бе изпълнил указанията на администриращия съд и бе внесъл в срок указаната му държавна такса по частната жалба, тъй като само в този случай, след отстраняване на констатираните недостатъци относно нейната редовност, същата ще подлежи на разглеждане, съответно оплакванията на касатора по допустимостта или правилността на разпореждане №260 091/17.11.2020 год. Окръжен съд -Търговище могат да бъдат предмет на инстанционна проверка.

Не са налице предпоставки да се проверява допустимостта на определението по касационен ред. Същото е постановено в потвърждаване на преграждащо определение на администриращ съд за връщане на постъпила срещу решението жалба, при допустимо обжалване на определението с частна жалба.Не е налице изтъкваната от касатора очевидна неправилност на въззивното определение поради невъприемане на разрешението, поддържано от касатора въз основа на практика на ВКС, опредметена в определение №261/2013г по гр. д № 2819/2013г на Първо г. о на ВКС и определение № 46/2013г по ч т. д № 852/2012г на Второ т. отд. на ВКС, като неотносимо за случая - хипотеза при която постъпилата касационна жалба срещу решението се администрира след като в производство по чл. 250 ГПК е постановено допълнително решение, обжалвано от същата страна, обжалвала и решението чието допълване е отказано .Също така, не се констатира очевидна неправилност на въззивното определение при потвърждаване законосъобразността на действията на администриращия съд, следил за редовността на постълата касационна частна жалба .

В обобщение, липсват обосновани предпоставки в приложно поле на заявените основания за достъп до касационен контрол и въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

По изложените съображения, ВКС ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 221 от 05.07.2021г по в. ч.гр. д. № 282/2021 г. на Апелативен съд – Варна

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: