О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3083

Гр. София, 16.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.06.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1052/25 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. С., чрез адв. Е. П. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №12650/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Н. М. /починал и заместен от наследници В. М., С. М. и Р. М./ срещу касатора иск, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца на осн. чл.240 ЗЗД сумата от 3000 евро по договор за заем, материализиран в РКО от 30.03.15 г. и споразумителен протокол от 22.02.17 г., за която е издадена заповед за изпълнение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото два процесуалноправни въпроса: 1.Представлява ли годно писмено доказателство документ, който съдържа саморъчно написани добавки, без тяхното добавяне да е приподписано от страните, участвали в подписването на този документ?; 2. Наличието на добавки в един документ, които не са приподписани от страните, подписали документа, ако променя смисъла на този документ, противоречи ли на разпоредбата на чл.178, ал.2 ГПК, според която доказателствената сила на документа се оценява с оглед всички обстоятелства по делото?

Значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото обаче, касаторът обосновава с неправилност на изводите на въззивния съд...