О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 31

София, 03.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : Е. Т.

Членове : Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №2346 /2021г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ю. к В.Б. срещу решение №11760 от 04.08.2020г. по в. гр. дело № 990/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение от 15.01.2020г по т. д № 9909/2019г на Софийски градски съд, настоящият касатор предствавляван от Министъра на финансите е осъден на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД да заплати на „Ф. Е. П. Орешец“ЕАД сумата 89277,85лв представляваща заплатена без основание такса за произведена през преиода 01.07.2014 - 10.08.2014г електрическа енергия от възобновяем източник, начислена процентно от ЧЕЗ Е. Б. АД и преведена в исковия размер по сметка на регулатора КЕВР по § 6, т. 2-3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2014 год., с които са били създадени чл.35а и 35б от Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/,същите обявени за противоконституционни с Решение №13/31-06-2014г на КСРБ,ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г Искът за сумата 89 277,85лв, представляваща удържана такса е бил предявен на основание чл. 49 , във вр чл. 45 ЗЗД,, посочено като главен иск, а като евентуален иск е посочено основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД, евентуално чл. 59 ЗЗД Първоинстанционният съд е отхвърил иска и на трите основания, приемайки раглеждането им при посоченото от ищеца процесуално условие и поредност . Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отвърен иска по чл. 49 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Постъпила е касационна жалба от „Ф. Е. П. Орешец“ЕАД срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска на основание чл. 49 ЗЗД, във вр чл. 45 ЗЗД, посочено от ищеца като главен иск .

Въззивният съд е приел за установено, че че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез собствена фотоволтаична централа находяща се в УПИ ХІV-111, кв. 42 [населено място], въведена в експлоатация с разрешение за ползване при сключени дългосрочни договори за изкупуване на ел. енергия по преференциални цени. на основание чл. 35б от ЗЕВИ върху цената на произведената от ФТЕЦ „Орешец-1“ и изкупена електроенергия за м. 07.2014 г. възлиза на 70 901 лв., а за периода от 1.08.2014 г. до 9.08.2014 г.- на 18 332.66 лв. Установено е също така, че исковата сума сума е била преведена в полза на КЕВР на 24.09.2014 г., на основание „Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия съгласно чл.35б от ЗЕВИ“. И преведена към към централния бюджет при спазване на указанията на Министерство на финансите . С § 6, т. 2 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2014 г. в глава четвърта на Закона за енергията от възобновяеми източници е бил създаден нов раздел V с членове 35а-35в. В чл. 35а, ал. 1 е предвидено, че за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, определена в ал. 2, в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност, съобразно количеството на електрическата енергия, изкупена от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Според ал. 3 на същата разпоредба задължено лице е бил ищеца, а съгласно чл. 35б, ал. 1 от ЗЕВИ, таксата по чл. 35а се е удържала и внасяла от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. С решение № 13 от 31 юли 2014 г. по конституционно дело № 1 от 2014 г. (обн. ДВ. бр. 65 от 6.08.2014г.) са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.),с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ. Съобразно чл.151, ал.2, изр. второ от Конституцията, решението е влязло в сила на 10.08.2014г. и е обусловило правния извод на съда за основателност на иска, предявен в хипотеза на престационна кондикция, уредена в хипотезата на чл. 55, ал.1 ЗЗД а не чрез иск за вреди.Ищецът по същество претендира връщане на сумите, които са му удържани въз основа на правна норма, която поради обявяване на нейната противоконституционност е загубила своята юридическа валидност, а оттам и регулативната си функция по отношение на обществените отношения, които е предназначена да уреди. Претенцията има реститутивен, а не обезщетителен характер, доколкото по естеството си се свежда до връщане на даденото, поради липса на основание за неговото получаване към момента на постъпването му в приход на държавния бюджет, (а не репаративен такъв - на обезщетение за претърпени вреди или пропуснати ползи извън сумата на таксата, която е внесена в приход на бюджета, при действието на обявените за противоконституционни норми). Към датата на постъпване на исковата сума в патримониума на Държавата не е съществувало основание за нейното получаване. Налице е неприключило към датата на обявената противоконституционност правоотношение по смисъла на цитираното РКС № 3 от 28 април 2020 г. по конст. д. № 5/2019 г., доколкото внасянето на таксата по сметка на енергийния регулатор и от него-в приход на републиканския бюджет, е извършено след обявяване противоконституционността на нормите, установяващи задължението за тяхното заплащане, отчитането и събиране, т. е. към датата на получаването на сумата от Държавата не е съществувало валидно основание за това.

Съображенията на въззивния съд да отрече деликтно основание за вземането са обусловени от извода, че в случая се касае за начална липса на основание. Въззивният съд също така е посочил, че приемането на противоконституционен закон няма белезите на деликт, който да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на Държавата.При отговорността за непозволеното увреждане, като израз на общата забрана да не се вреди другиму (neminem laedere) правната връзка между увредения и делинквента и/или носителя на гаранционно-обезпечителната отговорност, а оттам и задължението за обезвреда, възниква с факта на осъществяване на противоправното действие или бездействие, а не a posteriori, в един по-късен момент. С оглед на правната сигурност и стабилността на правния ред, в нормата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията конституционният законодател е възприел принципа, че решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закона като нормативен акт, действа занапред (ex nunc),като правният ефект на решението се изразява в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на последното в сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба. До обявяването на закона или на отделни норми от него за противоконституционни от Конституционния съд се презюмира, че той е в съответствие с Конституцията и валидно регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден, като неприлагането му само занапред брани правната сигурност и доверието у адресатите на закона, че той е съобразен с Конституцията - в това се изразява оборимата презумпция за валидност, с която законът се ползва (в този смисъл РКС № 3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г., обн. ДВ, бр. 42 от 12 май 2020г.)Събирането на такси като вид държавни вземания, не може да се квалифицира като деликт, защото към момента на осъществяването му представлява правомерно юридическо действие. Аргумент в този смисъл е и нормата на чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционния съд, която възлага на органа, постановил противоконституционния акт да уреди възникналите от него правни последици, от което следва, че законодателят не третира противоконституционността на закона на плоскостта на деликтната или на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, защото иначе не би възложил тяхното регламентиране, вкл. досежно поправянето на евентуално причинени от действието му вреди, на дискрецията на органа, от чийто противоконституционен акт са настъпили.

Въззивният съд е отхвърлил възраженията на ответника за недопустимост иска поради наличието на друг ред за връщане на недължимо събрани държавни такси, като е споделил установената практика на ВКС (Определение № 634 от 12.12.2017 г. по ч. т. д. № 2496/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС)в която е посочено, че няма такъв .Таксата, събирана на основание чл. 35а от ЗЕВИ е извън приложното поле на чл.4 от ЗДТ и нормата на чл. 4б от ЗДТ не е приложима за всички публични държавни вземания, квалифицирани като държавни такси.Обоснован е извод, че процесните вземания са изключени и от приложното поле на ДОПК,като се изхожда от съдържанието на правоотношенията, които кодексът регулира. Съобразено е, че НАП не е натоварена със събиране на таксите по чл. 35а от ЗЕВИ,нито законът урежда отделна компетентност относно връщането им. Липсата на специален ред за събиране на платеното на основание противоконституционната законова разпоредба на чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ, предпоставя допустимост на общия гражданскоправен ред за разглеждане на иска, доколкото с обявяване противоконституционността на нормата, вземането се лишава от характеристиката „публично държавно вземане“.Мотивирано е отхвърлен и довод, че с разглеждането му гражданският съд навлиза в компетентността на Конституционния съд и че иззема дискреционни правомощия на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 от ЗКС.

В касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите чрез ю. к В.Б. се изтъква недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение.В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до обжалване се сочи основание по чл. 280 , ал.2,предл второ и предл. трето ГПК.Довод за недопустимост се извежда от неподведомственост на гражданските съдилища при платени публични държавни вземания, каквито са събраните в случая такси.Поддържа се очевидна неправилност на въззивното решение,

Формулират и множество въпроси, тематично групирани в изложението в следните насоки :

Въпроси, които имат отношение към правото на иск

- по кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания ; отпада ли публичноправният характер на получени от държавата такси съгласно чл. 35а от ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. с влизане в сила на Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. 1/2014 г. на КС на 10.08.2014 г., с което нормата е обявена за противоконституционна, и допустимо ли е възстановяването на платените суми за този период да се търси по общия исков ред като частноправно вземане на финансово задълженото лице срещу държавата;

Запазва ли се публичноправният характер на вземането на държавата за такса съгласно чл. 35а от ЗEBИ след влизане в сила на решение на КС, с което чл. 35а от ЗЕВИ и сл. са обявени за противоконституционни и по кой процесуален ред следва да се търси връщане на удържаните суми за погасяване на публичноправно задължение за такса по чл. 35а от ЗЕВИ за периода преди влизане в сила на решение по чл. 149, ал. 1, т. 2 от КРБ?;

- „Отпада ли публичноправният характер на приключило публично правоотношение, след влизане в сила на решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на законовите разпоредби, които са уреждали публичното отношение и по какъв ред следва да се претендира възстановяване на суми, удържани недължимо за погасяване на публичноправни задължения за периода преди законът да бъде обявен за противоконституционен-съответно по съдопроизводствения ред на ГПК като вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване или по специалния ред, установен от законодателя за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания “

Защитата подържа, че въпросите са разрешени в противоречие с мотивите на решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г. и к. д. № 12/2019 г.;опр№69/2018г, опр №269/2014, опр№557/2009 , опр №130/2013г на първо и второ отдевение на ТК, ВКС . Евентуално се изтъква противоречива съдебна практика и основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, включително по въпроса допустимо ли е твърденията да се подвеждат под основание по чл. 55 , ал.1 ЗЗД и да отпада с обратна сила публично - правният характер на вземането

Материалноправни въпроси, които имат отношение към юридическата сила на закона и неговото действие във времето, след като бъде обявен за противоконституционен : - представлява ли приложимо право чл.35а ЗЕВИ за периода 01.01.2014-09.08.2014г и може ли гражданският съд да откаже да я прилага, влизането в сила на решението на КСРБ има ли за последица обявяване на нищожност или унищожаемост, което да е равнозначно на начална липса на основание (ППВС №1 / 1979г) Изтъкват се множество решения и определения от практиката на ВКС, че по силата на решение на КСРБ че действието на закона не отпада за периода до влизането му в сила, забраната е занапред - основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК .

Въпроси от значение за правилното прилагане на чл. 55 , ал.1 предл трето ЗЗД : извършено ли е при начална липса на основание удължането на такса по чл. 35а от ЗЕВИ и ако е така, в коя от хипотезите на ППВС №1 / 1979г попада претенцията за възстановяване на удържаните такси по чл. 35а от ЗЕВИ за периода 01.01.2014-09.08.2014г Сочи се противоречие с ППВС №1 /1979г, а също и основание по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК , тъй като събирането на таксите не противоречи на правото на ЕС , изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.3ГПК и очевидна неправилност на решението при въприетото правното основание на иска

Въпроси относно правомощията на съдебните органи да осъществяват контрол за конституционосъобразност чрез косвен контрол, какъвто не е уреден по съдържание и последици, като се приема, че процесната разпоредба в частност на чл. 35а ЗЕВИ, не била приложимо право Изтъква се очевидна неправилност на решението .

Въпроси към изискването за мотивираност на съдебното решение: за задължението на съда да обсъди всички довои и възражения на страните и всички доказателства по делото Сочи се основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК с изтъкване на задължителна съдебна практика .

В депозиран отговор, ответникът по жалбата „Ф. Е. П. Орешец“ЕАД “ я оспорва като поддържа, че искът е допустимо разгледан. Съображения решението да не се допуска до касационно обжалване в обжалваната от насрещната страна част, са изложени от адв М.Л.- Е. , претендират се разноски

Касационната жалба на „Ф. Е. П. Орешец“ЕАД “ не се определя от нейния подател като насрещна . Обосновава се от интереса на ищеца спорът да бъде разрешенен на основанието, посочено в „главния“ иск. В приложено към жалбата на изложение се формулират въпроси от решаващо значение за произнесеното правно основание на иска :

Може ли да се ангажира деликтна отговорност и налице ли е противоправност при на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на противоконституционен закон и при бездействие за уреждане на възникналите последици съгласно чл.22,ал.4 ЗКС

Противоправно ли е събирането на публични вземания, когато както удържането им от фактическия платец, така и събирането им от държавата е след осъществила се отмяна на закона, който служи като основание за събирането им , като противоконституционен

Сочи се основание по чл. 280,ал.1 т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с редица Решения на КСРБ по първия въпрос(Решение №3 от 28.04.2020г по к. д. №5/2019г на КСРБ, Решение №10/1994г и Решение №22 от 1995г по к. д№25/2009г на КСРБ) .Основание по чл.280 , ал.1 т.3 ГПК се изтъква по втория въпрос.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание спиране на производството съгласно чл. 292 ГПК.

С Определение № 60364 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1605/2021 г. състав на Трето гражданско отделение на ВКС, на основание чл. 292 ГПК е предложил на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии да постанови тълкувателно решение по следния въпрос, по който е констатирана противоречива практика на съставите на ВКС, а именно: Какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ - предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22 ал.4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици – непозволено увреждане или неоснователно обогатяване. Образувано е Тълкувателно дело №1 /2022г на ОСГТК за постановяване на Тълкувателно решение по въпроса, което не е приключило.Тъй като преодоляването на констатираното противоречие е от значение за изхода на производството по чл.288 ГПК,до постановяването на тълкувателно решение производството по настоящото дело следва да бъде спряно

Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Спира производството по гр. дело № 2346/2021г по описа на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение, до приключване на т. дело № 1/2022 г. по описа на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .