О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 41

Гр. София, 03.02.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр. д. № 3939 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 165 от 29.04.2021г. по гр. д. № 497/2020г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 88 от 23.12.2019г. по гр. д. № 136/2018г. на Еленски районен съд. С последното е осъдена на основание чл.109 ЗС М. Й. Д. да премахне прокараната от нея канализационна тръба в дворното място на И. С. К. в [населено място], [община], цялото от 2570 кв. м., съставляващо част от поземлен имот № * по кадастралния план на селото, за която са отредени три УПИ, в кв.25 по плана на [населено място], а именно: УПИ *,*, УПИ * и УПИ *, която канализационна тръба е онагледена със синя линия на скицата на стр.6 от заключението на вещото лице М. П., представляващо неразделна част от решението.

Касационната жалба е подадена от ответницата М. Й. Д., чрез пълномощника адв. И. М.. Поддържа се, че решението е неправилно; съдът се е позовал на неотносими за спора правни норми и е развил мотиви в друга посока, вместо да приложи точно правната норма на чл. 109 ЗС. В изложението към касационната жалба се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1/ необходимо ли е ищецът по негаторен иск да докаже, че неоснователното действие...