4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3073

София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3576 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 860 от 27.06.2024 г. по в. гр. д. № 1216/2024 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 73 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 7191/2022 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 1371/26.03.2024 г. по същото дело, с което са били отхвърлени предявените от Д. В. Р. срещу Б. К. М. искове по чл. 109 ЗС и чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да преустанови бездействието си, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху апартамент № 5 на трети жилищен етаж в сграда в [населено място], [улица], като извърши необходимия ремонт на ВиК инсталацията на апартамента си, находящ се на четвъртия етаж в същата жилищна сграда, както и да заплати сумата от 777,19 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца вреди в собствения му апартамент в резултат на теча от апартамента на ответника, която стойност е формирана като сбор от стойността на необходимите строителни материали и труд за отстраняването им както следва: тиксо 5 см. – 6 лева, найлон 20 кв. м. – 7 лева, препарат за мухъл – 10 лева, гипсова мазилка Knauf MP75 SL– 17 лева, шпакловка Knauf 14 лева, дълбоко проникващ грунд – 13 лева; бяла боя таван 2.5 л. – 20 лева, цветна боя стени 2.5 л. – 42 лева или общо 129 лева материали, а за труд – облепяне, премахване на отлепена шпакловка, обработка мухъл, шпакловка пълнеж, шпакловка фина, грундиране и боядисване на таван и стени ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е приел, че жилището на ответника се намира непосредствено над жилището на ищеца. Прието е, че в коридора на жилището на ищеца има влажно петно, което според приетата по делото съдебно-техническа експертиза е причинено от теч в

компрометиран участък от хоризонтална водопроводна разводка от стоманени поцинковани тръби и фитинги, преминаваща по пода на коридора над стоманобетоновата междуетажна конструкция на 3-ти и 4-ти етаж и захранваща водочерпните прибори в тоалетното помещение и кухнята на апартамента на ответника. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание е изяснено, че посочените тръби са прекарани в коридора на жилището на ответника под замазката на междуетажната плоча.

При тези данни от правна страна въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че междуетажната плоча представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС, следователно положените тръби, които захранват водочерпните прибори в жилището на ответника, също са със статут на общи части, които не се намират в апартамента на ответника и поради това няма основание той да бъде осъден да преустанови бездействието си, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като извърши необходимия ремонт на ВиК инсталацията в своя имот. Прието е, че липсва причинно-следствена връзка между бездействието на ответника да извърши ремонт в общите части на ВиК инсталацията и смущаването на правото на собственост на ищеца. Независимо от това дали се касае за тръба, поставена върху или под замазката над междуетажната плоча, течът е от източник извън териториалния обхват на индивидуалната собственост на ответника.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Д. В. Р..

Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че тръба, находяща се в апартамента на ответника, под замазката на междуетажната плоча, представляваща хоризонтална разводка от банята и захранваща водочерпните прибори в тоалетното помещение и кухнята на ответника, представлява обща част на сградата. Неправилен бил изводът, че тръба, която се намира след водомера на собственика на самостоятелния обект в сграда и минаваща по пода на обекта, представлява обща част на сградата. Сочи се, че въпросната тръба обслужва само апартамента на ответника и не е обща част, още повече, че тръбата не се намира в самата междуетажна бетонна плоча.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че въззивното решение противоречи на решение № 60092/08.12.2021 г. по гр. д. № 3322/2020 г. на ВКС, I-во г. о., според което отклоненията от главните линии на всички видове инсталации в сгради – етажна собственост, които достигат до отделните обекти и са предназначени да обслужват само тях, не са общи части по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и задължението за поддържането им е на съответния собственик.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е свързано с искане за тълкуване на разпоредбата на чл.38 ЗС с оглед особеностите на настоящия случай.

Поддържа се и основанието „очевидна неправилност“ поради това, че хоризонталната тръба на водопроводната инсталация, обслужваща само жилището на ответника, е приета неправилно като обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.

Ответникът Б. К. М. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК, както и по свързан обусловен иск по чл.45 ЗЗД, решението по който зависи от изхода на делото по главния иск по чл.109 ЗС.

Налице е поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, а.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали отклоненията от главните линии на инсталациите в сгради – етажна собственост, които достигат до отделните обекти и са предназначени да обслужват само тях, са общи части по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и чие е задължението за поддържането им в изправност. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.10.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд, а дадения отговор противоречи на практиката на ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 860 от 27.06.2024 г. по в. гр. д. № 1216/2024 г. на Пловдивския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: