Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. А. против решение 2608/15.04.2015 г., постановено по адм. д. 533/2015 г. по описа на Административен съд-София-град.

Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и постановено при необоснованост на правните изводи относно съответствието на оспорвания акт, както с изискванията за неговото издаване, така и за съответствието му с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения за липса на данни за извършено престъпление преди задържането. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА).

Ответникът – Г. И., служител на длъжност „ОР“ при РУП-С., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител. Депозиран е писмен отговор от юрисконсулт като пълномощник на полицейски орган при РУП-С. и без представено пълномощно от ответната страна по настоящото дело.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 2608/15.04.2015 г., постановено по адм. д. 533/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Д. И. А. против Заповед за задържане на лице № 2508/15.12.2014 г., издадена от служител на длъжност „ОР“ при РУП-С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му...