Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С. при ЦУ на НАП против решение № 3818 от 02.06.2015 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 3193/2015 г., с което по жалбата на [фирма] е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101201143/18.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с решение № 2578/31.10.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението ” /“ОУИ“/ – С. при ЦУ на НАП /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ „ОДОП“/, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. май, м. август, м. септември, м. октомври, м. декември 2008 г., м. януари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. септември и м. октомври 2009г., м. март и м. май 2010 г., м. април, м. май, м. юни, м. август и м. септември 2011 г. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, съдът е кредитирал съдебните експертизи без да ги съпостави с доказателствата по делото, изброил е фактурите, протоколите и договорите без да ги обсъди и без да ги обвърже с крайните си изводи. Неправилен е изводът на съда, че по процесните фактури ревизираното дружество действително е получило стоки и услуги и доставките са осъществени от доставчиците, които са издали фактурите. От една страна по отношение на доставчиците е установено, че не разполагат с техническа, материална и кадрова обезпеченост за извършване на...