Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.25, ал.1,т.3 и чл.26, ал.1, т.4 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.
Образувано е по касационна жалба от К. В. С. чрез адв. Ю.В. срещу решение № 4149 от 15.06.2015, постановено по адм. дело № 450/2014 г. по описа на Административния съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 2-275/04.12.2013 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/в частта му, с която е установена и обявена принадлежност на К. В. С. към органите на Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българската народна армия /БНА/.Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. М. В административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-275/04.12.2013 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на касатора към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. В., която поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество.
Ответникът, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск.Мутафчийска, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебния акт по съображения, подробно развити в отговора на жалбата и устно – в хода на делото по същество.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното решение АССГ в производство по чл.8, ал. 4 във вр. с чл.25, ал.1,т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на К. В. С. срещу решение №2-275/04.12.2013 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, в частта му, с което е установена принадлежността на К. С. към органите по чл.1, ал.1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник – агент.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и спрямо лице, което по смисъла на чл.26, ал.1, т.4 подлежи задължително на проверка по специалния закон, доколкото е било член на управителен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина на БНБ по чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК (ЗАКОН ЗЗД И. О. Н.И КРЕДИТИ). Съдът е приел, че решението на комисията е правилно като постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и съгласно изискванията на материалноправните разпоредби.Според АССГ представените с административната преписка документи – копия от картон № 4 и картон № 6, както и останалите документи от личното досие на жалбоподателя доказват по безспорен начин принадлежността му към органите на ДС по см. на чл.25, ал.1, т.3 от Закона, доколкото същите попадат сред неизчерпателно изброените документи, установяващи тази принадлежност по силата на тази законова разпоредба.Съдът е развил и подробни съображения за това, че установяването на принадлежност към органите на ДС по силата на специалния закон не изисква полагането на подпис от страна на вербуваното лице, нито реално извършване на действия от страна на същото в полза на тези органи. В тази връзка съдът е коментирал и задължението на Комисията при наличие на документите по чл.25, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА да обяви принадлежност, без да има възможност да преценява дали реално е извършвано сътрудничество или не, тъй като Комисията действа при условията на обвързана компетентност и има само констативно - охранителна функция.
Съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до материалната му незаконосъобразност.
Неправилно съдът е оставил без уважение своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя с писмена молба от 27.03.2015г. доказателствено искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, съответно – искането от съдебното заседание на 25.05.2015 г. за снабдяване със съдебно удостоверение, което да послужи на жалбоподателя пред Ц. за установяване на фактите във връзка с датата на отпускане на необслужвания кредит от Б. в полза на [фирма]. Необоснован е изводът на АССГ за това, че в хипотезата на чл.26, ал.1, т.4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА за Комисията, съответно за съда, е без правно значение на коя точно дата е получен кредита, как и дали е бил обслужван, дали съответният член на Съвета на директорите на дружеството-кредитополучател е участвал при вземане на решение във връзка с този кредит или не. Безспорно при установяване на принадлежност на едно лице към органите на ДС и разузнавателните служби към БНА Комисията, при наличие на доказателствата, неизчерпателно изброени в чл.25, ал.1,т.3 от Закона е длъжна да обяви такава принадлежност, без да изследва дали е налице реално сътрудничество и дейност в полза на тези органи от страна на лицето или не. Не така обаче стои въпросът при вземане на решение дали едно лице подлежи на задължителна проверка по силата на специалния закон или не. В този случай Комисията е длъжна да събере служебно съответните доказателства, за да установи дали лицето попада сред изчерпателно изброените в чл.3 и чл.26 от Закона хипотези или не. Ако отговорът е отрицателен, Комисията няма правомощията да издава решение за установяване на принадлежност към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА, извън случаите на предварителна проверка по чл.27 от Закона или по заявление на обследваното лице по чл.31 от същия закон / какъвто безспорно не е конкретният случай/. В този смисъл не е без значение към кой момент С. е бил член на Съвета на директорите на [фирма] – дали преди сключване на договора за кредит или след това, още повече, че съгласно установената по този законов текст съдебна практика лицето–член на управителните или контролни органи на предприятие с необслужван кредит по чл.3, ал.1 от ЗИОНК подлежи на задължителна проверка по чл.26, ал.1, т.4 от Закона, ако заема тази длъжност към датата на последното обслужване на кредита / в т. см решения по адм. д. № 10958/2014 по описа на АССГ и по адм. д. № 5158/2013 г. по описа на АССГ/. По аргумент на по-силното основание, след като С. не е член на СД на [фирма] от 08.07.1993г., а последната дата на обслужване на кредита съгласно списъка на БНБ е 25.06.1996г.,не е без правно значение датата на сключване на договора за кредит .Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че самият административен орган в три свои писма до Ц. е търсил информация именно за датата на сключване на договора за кредит, квалифициран от БНБ като необслужван по смисъла на параграф единствен от ДР на ЗИОНК.
Като е отказал събирането на своевременно поискани, допустими и относими доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина по правния спор, АССГ е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ съгласно съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт указания по събиране на доказателства с цел правилното прилагане на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4149 от 15.06.2015, постановено по адм. дело № 450/2014 г. по описа на Административния съд – С. град и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ при спазване на указанията на ВАС по прилагането и тълкуването на закона. Решението е окончателно.