Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби – на С. А. М. със служебен адрес в [населено място] и на административния ръководител – председател на Районен съд – [населено място], срещу решение № 69 от 13.10.2015 г., постановено по адм. дело № 102/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място].

С първата касационна жалба се оспорва решението в частта му, с която жалбата срещу разпореждане № 88 от 3.04.2015 г., поправено с разпореждане № 152 от 29.05.2015 г. на административния ръководител – председател на Районен съд – [населено място], е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Втората касационна жалба е подадена срещу постановеното решение в частта му, с която административният акт е отменен. Като касационно основание се поддържа нарушение на материалния закон.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни, за които решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, и процесуално са допустими.

С оспореното решение Административният съд – [населено място], е отменил разпореждане № 88 от 3.04.2015 г., поправено с разпореждане № 152 от 29. 05.2015 г. на административния ръководител – председател на Районен съд – [населено място], в частта му, с която на С. А. М. – съдия в Районен съд – [населено място], е обърнато внимание за допуснати от него нарушения през периода от септември 2014 до 1.04.2015 г., свързани с администрирането и движението, както и по организацията на работа по АНД №№ 22, 23, 24 и 25/2015 г. по описа на Районен съд – [населено място], и АНД №№ от 35 до 48/2015 г. по описа на същия съд, на основание чл. 327 ЗСВ. Отхвърлил е жалбата на С. А....