Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 94 и сл. ЗЗК, във връзка с чл. 145 - 178 АПК.

Образувано е по жалба на адвокат П. А. П. – пълномощник на [фирма], [населено място] срещу решение № 784 от 18.06.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-182/2014 г. Решението се обжалва в частта, в която КЗК е установила, че [фирма] е извършило нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК и му е наложила имуществена санкция в размер на 2% от нетните приходи от продажбите на дружеството за финансовата 2012 г., равняващи се на 187 000 лв. Със същото решение КЗК е възложила на [фирма] разноските, направени в производството от [фирма] в размер на 500 лв., която част от решението е също предмет на жалбата.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се основанията за отмяна по чл. 146, т. 3-5 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че КЗК е постановила решението си при допуснато съществено нарушение на производствените правила, защото с искането си на [фирма] е сезирало Комисията за евентуално извършено нарушение по чл. 29 и чл. 30 ЗЗК, докато в хода на производството, КЗК го е квалифицирала като такова по чл. 36, ал. 1, без да даде възможност на [фирма] да се защити по така твърдяното нарушение. На следващо място се твърди, че жалбоподателят и [фирма] не се намират в конкурентни отношения при разпространяването на услугите за обемни лицензии (Volume Licensing). Приетото от Комисията, че двете дружества се намират в конкурентни отношения на пазара на услуги по внедряване решенията на М., не било установено за какво се касае, защото на основание чл. 55 ЗЗК жалбоподателят не е имал възможност да се запознае с услугите, извършвани от [фирма]. Твърди се и липсата на антиконкурентна цел...