ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3033

гр. София, 12.06.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдия Диана Коледжикова ч. гр. дело № 1825 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5457 от 25.04.2025 г., подадена от Д. И. Д. чрез адв. Ю. М. срещу определение № 437 от 20.03.2025 г., постановено по в. ч.гр. д № 212/2025 г. по описа на ОС-Велико Търново, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу постановление, обективирано в отговор на молба ИК 103/06.01.2025 г. на нотариус с рег. № 718 П. Л. за отказ да го признае за собственик на недвижим имот - нива, в землището на [населено място], площ 6.699 дка, трета категория, местност „К.“, имот № * по ПЗ на [населено място], понастоящем имот идентификатор *** само за площ от 3.400 кв. м.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че както нотариусът, така и съдът е следвало да изследват действителната воля на молителя, която била да бъде признат за собственик по давност, а не по наследство. Счита за неправилни и крайните изводи на съда, че щом молителят не е посочил правата си в идеална част, а в реална площ – 3400 дка., то молбата му се явявала неоснователна. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на друг състав със задължителни указания по приложението на материалния и процесуалния закон.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се...