Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Т. М., жив в [населено място] и със съдебен адрес в [населено място], срещу решение №8/24.04.2015 г. по адм. дело №68/2015 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу заповед №з - 3201/23.07.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, както и срещу заповед №з -3271/26.07.2012 г. за отстраняване на непълноти в горепосочената заповед, издадени от директора на ОДМВР - Р.. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяната на оспорените заповеди.

Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Р., в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното в настоящето производство решение е постановено след като с решение № 1726/ 17.02.2015 г. по адм. дело №13162/2014 г. на петчленен състав на ВАС, втора колегия е отменено на основание чл.239, т.1 от АПК влязлото в сила решение № 13323/15.10.2013 г. по адм. дело №15371/2012 г. на тричленен състав на ВАС и оставеното с него в сила решение №40/13.11.2012 г. по адм. дело №269/2012 г. на Административен съд - Русе.

АС - Русе при постановяване на новото първоинстанционно решение е приел, че оспорените пред него заповеди са издадени от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, процесуална и материална законосъобразност и с целта на закона, поради което няма основания за отмяната им. За да стигне до този извод, съдът е анализирал събраните по делото доказателства, противоречията между тях, посочил е кои доказателства и доказателствени средства кредитира и кои не, както и че от тези, на които дава вяра, се установява наличието на фактическите и правни основания, посочени в оспорените заповеди. Съдът е приел за установено, че на 21.09.2011 г. в периода 5ч. - 6.30 ч. в [населено място] касаторът в качеството си на старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Второ РУП при ОДМВР - Р. по време на извършване на полицейска проверка поискал от водача на лек автомобил М. Д. Г., румънски гражданин, пари, които не му се следват и ги приел - сумата от 200 леи. Извършеното от М. М. правилно е квалифицирано в оспорената заповед като нарушение по чл.227, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР отм. - използване на служебното положение за лична облага и по чл.227, ал.1, т.10 от ЗМВР отм. във вр. с чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР отм. - деяния, несъвместми с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Изложени са и подробни съображения, защо постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу М., което е основанието за отмяна на влязлото в сила решение, не променя извода за доказаност на извършените дисциплинарни нарушения.

Решението е правилно. Доводите на касатора, че не е следвало да се кредитира свидетеля Г. и извършеното от него разпознаване по снимка, а другият полицай от патрула, за когото АС е изложил подробни мотиви защо не му дава вяра поради личната му заинтересованост в съотвествие с разпоредбата на чл.172 ГПК вр. чл.144 АПК и таксиметровият шофьор, който е видял М. на процесната дата за непродължително време и не установява никакви факти, не сочат на касационно основание. Първоинстанционният съд е длъжен да изложи доводи на кои доказателства дава вяра и на кои - не и го е направил. Изложените мотиви са убедителни и се споделят от настоящата инстанция, поради което съдът не е допуснал съществено съдопроизводествено нарушение, нито необоснованост на съдебния акт. Правилна е и преценката на съда относно спазването на сроковете по чл.225, ал.2 ЗМВР отм. , тъй като съгласно чл.223, ал.1 ППЗМВР отм. дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато дисциплинарнонаказващият орган е установил извършеното нарушение и извършителят, а това е станало с постъпване на дисциплинарната преписка при дисциплинарнонаказващият орган. При извършената служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК съдът намира, че материалният закон е приложен правилно от АС, правилно е квалифицирано извършеното дисициплинарно нарушение, за което единственото предвидено дисциплинарно наказание е "уволнение" и правилно АС е приел, че в случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност.

Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ОД на МВР - Р. следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 400/ четиристотин/ лева, платими от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №8/24.04.2015 г. по адм. дело №68/2015 г. на Административен съд - Русе.

ОСЪЖДА М. Т. М., жив в [населено място], [улица], вх.№, ет.№, да заплати 400/ четиристотин/ лева юрисконсултско възнаграждение на Областна дирекция на МВР - [населено място].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.