Производството е по реда на чл. 33 и следв. от Закона за върховния административен съд във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» при ЦУ на НАП – гр. С. срещу решение от 05.01.06г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 308/04г., в частта му, в която е отменен ДРА № 358/02.10.03г., издаден от данъчен орган при ДП "Слатина", ТДД-гр. С., потвърден мълчаливо от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С., относно отказано на ЕТ "Геоинвест - И. И." право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Авалант"-ООД, ЕТ "МД-М. Д." и ЕТ "К. Д. Т. Гео".

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 218б, ал.1,б."в" ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС. Според касатора, неправилно СГС е приел, че констатациите в ДРА са опровергани чрез събраните в хода на съдебното производство писмени документи и чрез заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Неправилен е изводът на съда, че е доказано начисляването на данъка по процесните фактури от доставчиците, съгласно изискването на чл. 55,ал.6 от ЗДДС. Вещото лице не е извършило проверка в техните счетоводства, а е работило само по материалите, съдържащи се в кориците на делото. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ДРА, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "БУЛГЕОИНВЕСТ"-ЕООД - гр. С., в качеството му на правоприемник на

ЕТ "Геоинвест - И. И.", чрез процесуалния си представител адв.. З. оспорва същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.132, ал.1 ДПК отм. от надлежна страна, а разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийски градски съд е бил ДРА №

358/02.10.03г., издаден от данъчен орган при ДП "Слатина", ТДД-гр. С., потвърден мълчаливо от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С.. Със същия е отказано на ревизирания данъчен субект -

ЕТ "Геоинвест - И. И." право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Авалант"-ООД на осн. чл. 65,ал.4,т.4 от ЗДДС, тъй като не са представени поисканите от данъчния орган документи и писмени обяснения; по доставките от ЕТ "МД-М. Д." и ЕТ "К. Д. Т. Гео" на осн. чл. 64,т.2 във вр. с чл. 55,ал.6 от ЗДДС, тъй като поради ненамирането на тези доставчици на декларирания данъчен адрес, не може да се установи начисляването на данъка в тяхното счетоводство.

За да отмени ДРА в посочените по-горе части, СГС е приел, че въз основа на доказателствата, събрани в хода на данъчната ревизия, представените по делото разпечатки от данъчното досие и на допълнително приобщените документи, представени от жалбоподателя, вещото лице по назначената ССЕ, е установило начисляването на данъка съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС по фактури №№ 16/03.10.02г., 43/30.10.02г.; 45/31.10.02г.; 136/01.12.02г., 138/14.12.02г.; 139/20.12.02г., издадени от "Авалант"-ООД;

по фактурите, издадени от ЕТ "МД-М. Д." /без тези от м. декември 2000г./ и по издадените от доставчика ЕТ "К. Д. Т. Гео" фактури, описани в ДРА. В с. з. вещото лице е заявило, че счетоводството на тези доставчици е водено редовно и е налице съответствие между аналитичния регистър по сметка 4532 и записванията по другите аналитични сметки, както и оборотната ведомост. Непредставянето на поисканите от данъчния орган документи в хода на данъчната ревизия не е равнозначно на липсата на такива.

Касационната жалба е основателна в частта й, касаеща обжалваното решение на СГС, с което е отменен ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от

ЕТ "МД-М. Д." /без тези от м. декември 2000г./ и от ЕТ "К. Д. Т. Гео". В хода на данъчната ревизия е извършена насрещна проверка и са посетени декларираните от тези доставчици данъчни адреси. Изготвени са протоколи обр. 20, в които е констатирано, че същите не са открити, поради което не може да бъде извършена проверка относно начисляването на данъка в техните счетоводства, съобразно изискването на чл. 55,ал.6 от ЗДДС. Връчени са искания за представяне на документи по реда на чл. 50 ДПК. Справки-декларации и дневници за продажбите, надлежно заверени от данъчните органи, на са достатъчни като писмени доказателства, за да докажат начисляването на данъка в счетоводството на доставчика, съгласно изискването на чл. 55,ал.6 от ЗДДС, според което данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който го посочи, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и в подадената справка-декларация и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета. Основателен е доводът на касатора, че неправилно е преценено от решаващия съдебен състав заключението на вещото лице по назначената ССЕ, установяващо начисляването на данъка по процесните фактури. Проверки в счетоводствата на двамата доставчици от експерта не са извършвани. Посочено е в самото заключение, че са проверявани документите, приложени по делото. Представени са надлежно заверени преписи от извлечения от сметки 4532, както и извлечения от Главна книга и оборотни ведомости. Вещото лице е декларирало в с. з., че е видяло тези документи в оригинал на хартиен носител при жалбоподателя. С изключение на копията от ведомости за заплати на ЕТ "К. Д. Т. Гео", останалите представляват разпечатки от данни от магнитни носители /от технически носители или компютърни данни/, по отношение на които, съгласно разпоредбата на чл. 85,ал.2 от ДПК отм. , следва безспорно да е установено, че са създадени от търговец-съконтрагент на ревизирания данъчен субект по конкретна търговска сделка, за да могат да се ползват като годни доказателства за установяване изпълнението на данъчни задължения. Според последното изречение на същия законов текст, счита се, че данните са създадени от тези субекти, ако се съдържат в компютрите или техническите носители на местата, където те осъществяват търговската си дейност. Поради това, за да се установи начисляването на данъка в счетоводството на доставчика, се налага вещото лице да провери счетоводните документи на мястото, където се осъществява търговската дейност от данъчния субект, който ги е съставил. От изложеното следва изводът, че заключението на експерта, според което данъкът е начислен, съгласно изискването на чл. 55,ал.6 от ЗДДС и че счетоводството е било редовно водено, се основава на негодни писмени доказателства и неправилно е кредитирано от съда.

С оглед на тези съображения, в тази част решението следва да бъде отменено и да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу съответните части от ДРА.

Касационната жалба е неоснователна в частта й, касаеща решението на СГС, с което е отменен ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по фактурите, издадени от "Авалант"-ООД - №№

16/03.10.02г., 43/30.10.02г.; 45/31.10.02г.; 136/01.12.02г., 138/14.12.02г.; 139/20.12.02г. Данъчният кредит е отказан на осн. чл. 65,ал.4,т.4 от ЗДДС. Съгласно цитираната правна норма, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит по всяка доставка, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчния орган срок, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК. Към ПНП № 07-1300-0084/19.06.03г. на ДП "Надежда" са приложени само искане за представяне на документи, съобщение по чл. 50 от ДПК, че управителят на дружеството следва да се яви в 14-дневен срок за връчване на искането и два протокола за поставяне на таблото на съобщението и за неговото сваляне. Не е удостоверено по реда на чл. 50, ал. 3 от ДПК нито едно от изброените в ал.1, т. т. 1, 2 и 3 от обстоятелства, при наличието на които законът допуска връчването да се извърши чрез прилагане към данъчното досие. Поради това, не може да се приеме, че е налице основанието на чл. 65,ал.4,т.4 от ЗДДС, изискващо доставчикът да е бил редовно уведомен по реда на ДПК. Следва да се посочи също, че с жалбата срещу ДРА до Регионалния данъчен директор са представени поисканите от данъчния орган документи. Същата е подадена на 22.10.03г., а ДРА е връчен на 09.10.03г., т. е. в срока по чл. 65,ал.7 от ЗДДС. С оглед на изложеното, решението в тази част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съобразно уважената част от касационната жалба и постановеното решение по съществото на спора, на касатора в настоящото производство и ответник в производството пред СГС, се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция, определени по реда на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника в настоящото производство следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер, съответстващ на неуважената част от касационната жалба. Касаторът не е представляван от юрисконсулт пред ВАС, поради което претенцията му за разноски е неоснователна.

Водим то горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение от 05.01.06г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 308/04г., само в частта му, в която е отменен ДРА № 358/02.10.03г., издаден от данъчен орган при ДП "Слатина", ТДД-гр. С., потвърден мълчаливо от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С., относно отказано на ЕТ "Геоинвест - И. И." право на приспадане на данъчен кредит по доставките от ЕТ "МД-М. Д." и ЕТ "К. Д. Т. Гео", а в частта за разноските, присъдени в полза на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» при ЦУ на НАП – гр. С. за разликата над 719 лв. /седемстотин и деветнадесет лева/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Булгеоинвест"-ЕООД

- гр. С. срещу

ДРА № 358/02.10.03г., издаден от данъчен орган при ДП "Слатина", ТДД-гр. С., потвърден мълчаливо от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С., относно отказано на ЕТ "Геоинвест - И. И." право на приспадане на данъчен кредит по доставките от ЕТ "МД-М. Д." и ЕТ "К. Д. Т. Гео"

в общ размер 16023.33 лв.

ОСЪЖДА

"Булгеоинвест"-ЕООД– гр. С. да заплати на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» при ЦУ на НАП – гр. С. допълнително разноски за производството пред първата инстанция, представляващи юрсконсултско възнаграждение, в размер на 660.50 лв. /шестстотин и шестдесет лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА

Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» при ЦУ на НАП – гр. С. да заплати на "Булгеоинвест"-ЕООД– гр. С. разноски за касационната инстанция в размер на 25.25 лв. /двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ З. Ш./п/ М. З.

М.З.