Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. С., против решение от 27.12.2006 г., постановено по адм. дело № 3122 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд - административно отделение, ІІІ-ж състав, с което е бил отменен ДРА № 870 от 16.05.2005 г. на ТДД - гр. С., потвърден частично с решение №1995 от 27.7.2005г. на РДД-гр. С., с който на "Ти Би Ай Лизинг" АД - гр. С., за данъчния период от 1.09 до 31.12.2005 г. са били определени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнаване на данъчен кредит в размер на 101178,89 лв. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, представляващи касационно основание по смисъла на чл. 209 т.3 от АПК. Изложени са съображения, че съдът, неправилно приема, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС, без да е обсъдил и съобразил разпоредбата на чл. чл.36 ал.2 от ЗДДС. По съображения в този смисъл касаторът моли съда да се отмени решението на СГС и да се постанови друго по същество, като се отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба –"Ти Би Ай Лизинг" АД - гр. С., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е отменил данъчни ревизионен акт като за да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният ДРА е издаден при спазване на предвидените в закона общи...