Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на "Шуменсинт" ООД - гр. Ш., Т. Д., чрез процесуалния й представител адв.. К., против решение № 999 от 21.12.2007 г., постановено по адм. дело № 970 от 2005 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 318 от 12.04.2005 г., издаден от ТДД - гр. Ш., потвърден с решение № 454 от 16.06.2005 г. на директора на РДД - гр. В..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му.
Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Варненския окръжен съд е ДРА, издаден след извършена на дружеството данъчна ревизия по ЗДДС и ЗКПО: за данъчния период 25.08-30.11.2004 г. - по ЗДДС, и за данъчния период 01.10.2003-31.12.2004 г. - по ЗКПО. Със същия на ревизирания данъчен субект "Шуменсинт" ООД е преобразуван финансовият резултат за 2003 г. в размер на 11 891,98 лв. и в размер на 38 449,70 лв. за 2004 г., както и не е признат данъчен кредит по смисъла на ЗДДС в размер на 1162,88 лв. за м. 08.2004 г., в размер на 298,65 лв. - за данъчния период м. 09.2004 г., в размер на 291,77 лв. - за данъчния период м. 10.2004 г., и в размер на 945,93 лв. - за данъчния период м. 11.2004 г., в резултат на което след прихващане на ДДС по ЗДДС за възстановяване в размер на 11 855,75 лв. са определени данъчни задължения за довнасяне в размер на 21 678,73 лева. За да отхвърли жалбата срещу обжалвания ДРА, съдът е приел, че той е законосъобразен, фактическите констатации в него са безспорно установени и не са опровергани в съдебното производство. Посочил е, че съответстващите на тях правни изводи са законосъобразни. Постановеното решение е правилно.
В касационната жалба се сочат само основания за допуснати процесуални нарушения от страна на съда, който не бил обсъдил всички възражения на касатора досежно възраженията му за допуснати нарушения на процедурата по издаване на ДРА, които според касатора го опорочават. Като такива нарушения се сочи неспазването на императивните срокове по чл. 68, ал. 5 и 8 ДПК отм. . Според касатора срокът за издаване на ДРА е преклузивен и след като законът забранява след изтичането на този срок да се извършват действия, които да водят до промяна на установените данъчни задължения, то с още по голяма сила тази забрана важи за издаването на самият ДРА. Това възражение е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 5 ДПК отм. до три месеца от датата на издаване на първоначалния акт за възлагане на данъчната ревизия тя трябва да бъде завършена, а съгласно пък ал. 8 данъчната ревизия завършва с издаване на ревизионен акт в срока по чл. 108, ал. 1 ДПК. Поначало актът за възлагане може да бъде изменян от органа, възложил данъчната ревизия, с нов акт за възлагане и изменението се счита за извършено от датата на новия акт за възлагане. От съдържанието на тази разпоредба следва, че могат да бъдат изменяни всички реквизити на акта за възлагане на данъчна ревизията, които са посочени в чл. 68, ал. 3, т. 1-7 ДПК, включително и срокът за извършване на ревизията. В настоящия случай с последния издаден АВДР е определен краен срок за завършване на ревизията 08.04.2005 година. Обжалваният ДРА е издаден на 12.04.2005 г., т. е. в срока по чл. 108, ал. 8 ДПК отм. , според който данъчният ревизионен акт се издава в писмена форма в 7-дневен срок от приключване на данъчната ревизия. От това следва, че процесният ДРА е издаден в указания от закона срок. Наред с изложеното следва да се отбележи, че предвиденият в чл. 108, ал. 1 ДПК срок за издаване на данъчен ревизионен акт не е преклузивен, а инструктивен, поради което неспазването му от страна на данъчния орган не води до нищожност на издадения данъчен ревизионен акт, нито до накърняване на правото на защита на данъчния субект. Според разпоредбата на чл. 68, ал. 8 ДПК данъчната ревизия завършва с издаване на ДРА в срока по чл. 108, ал. 1. След изтичането на този срок не могат да се извършват действия, водещи до промяна на установените вече данъчни задължения. Следователно дори и при издаване на ДРА след посочения срок правните последици биха били само относно доказателствената стойност на извършените действия на ревизиращите органи, респективно относно събраните доказателства и обосноваността на фактическите констатации в ДРА, които евентуално са направени въз основа на събрани след този срок доказателства, и тогава те само не биха могли да се ползват от презумпцията на чл. 108, ал. 8 ДПК отм. .
Предвид изложеното, макар че съдът е бил длъжен да обсъди тези възражения на жалбоподателя, необсъждането им не представлява съществено процесуално нарушение и не е довело до неправилно прилагане на материалния закон, тъй като възраженията, че след срока не е могло да се издаде валиден ДРА, са неоснователни.
По съществото на правния спор съдът е направил обосновани и правилни изводи относно определените при ревизията данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС. В касационната жалба не са посочени конкретни нарушения на материалния закон, но с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът служебно проверява съответствието на решението с материалния закон. Окръжният съд е обсъдил всички доводи и възражения на касатора по отношение на определените му задължения, доказателствата по делото и заключението на назначената експертиза и обосновано е стигнал до извода, че данъчните органи законосъобразно са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2003 г. на основание чл. 23, ал. 2 ЗКПО, тъй като е било установено, че за този период жалбоподателят е осчетоводил разходи, несвързани с дейността, които не са с характер на социални и представителни (149,00 лв.), както и е констатирано неспазване на принципите за признаване на приходи и разходи, определени по реда на чл. 23, ал. 13 ЗКПО, които са довели до намаляване на финансовия резултат в размер на 11 734,98 лева. Предвид това данъчните органи са увеличили финансовия резултат на дружеството с общата сума 11 883,98 лв. за данъчната 2003 година. За данъчната 2004 г. е констатирано при ревизията, че жалбоподателят е отчел разходи в нарушение на счетоводното законодателство, които са довели до намаляване на финансовия резултат, като тази сума възлиза общо на 38 231,93 лв., с която сума също е увеличен финансовият резултат. По отношение на определените задължения по ЗДДС относно отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури за данъчните периоди м. 08-11.2004 г. съдът е приел, че фактическите констатации в ДРА, че стоките и услугите - предмет на тези фактури, ще се използват за освободени доставки, а не за облагаеми, не са опровергани. Предвид това съдът е приел, че правилно с ДРА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Действително жалбоподателят не е представил доказателства за противното, констатациите в ДРА се основават на събраните по делото доказателства, които не се опровергани, вкл. и със заключението на назначената по делото експертиза.
С оглед гореизложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 999 от 21.12.2007 г., постановено по адм. дело № 970 от 2005 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.