Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Директор на Дирекция "О”ООД по ЗДДС – данък и лихва в размер на 535,37лв., произтичащи от непризнаване право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29965,93лв., както и присъдените разноски в размер на 1220лв. Изложени са твърдения, че съдебното решение в тази част е незаконосъобразно. Иска отмяната на оспорената част от съдебното решение Много подробни съображения, обосноваващи посочените твърдения са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба „Ф”ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмени бележки.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, І-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
С обжалваната част на Решение № 249/27.12.06г. по адм. д.452/06г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменена част от ДРА №503/02.09.05г., издаден от ръководител екип в ДП”Възраждане”, с която са установени задължения на „Ф”ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди: 01.07.03.г. – 31.07.03г., 01.01.04г. – 31.01.04г., 01.05.04г. – 31.05.04г. и 01.06.04г. – 30.06.04г. в резултат от непризнаване право на данъчен кредит в общ размер на 29965,93лв. на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС и начислените лихви върху тези данъчни задължения в размер на 535,37лв. За да отмени ДРА в тези част СГС е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 64 от ЗДДС и за „Ф”ЕООД е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Ф. И.л”АД и неоснователно данъчните органи са тълкували действията по „връщане на дефектните стоки”, оформени като износ, че не представляват облагаема доставка. Според решаващият съдебен състав износът е...