Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

РУМЕН ПЕТРОВ

при секретар

и в присъствието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ

изслуша докладваното

от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно дело № 1843/2014 г

Пловдивският районен съд е поискал от ВКС да се произнесе на основание чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.44 НПК по спора с Девинския районен съд за подсъдността на делото, което последният изпратил на ПРС.

Спорът е за местната (териториалната) подсъдност при обжалване на наказателно постановление, в което е посочено, че административното нарушение е извършено „на яз.В.”. ДРС започнал разглеждането на делото, но тъй като събрал доказателства, установяващи според него точното място на нарушението, го пратил на ПРС. Последният на свой ред отрекъл този начин на отстраняване на един всъщност недостатък на наказателното постановление, както и своята компетентност да го отстрани; за меродавно е сметнал посочения в самото наказателно постановление съд, пред който то може да бъде обжалвано (чл.57, ал.1, т.10 ЗАНН - ДРС в случая).

Според прокурора при Върховната касационна прокуратура прав в повдигнатия спор е ДРС, поради което и делото трябва да бъде върнато в ПРС.

Според ВКС спорното дело е трябвало да бъде довършено в ДРС.

Недовършването му в ДРС и повдигането на спора за подсъдност е обезмислило на практика положените в този съд усилия да бъде разгледано. Натоварването на друг съд с делото не се е налагало и с оглед на процесуалните изисквания-даже ДРС да е бил прав, Не е била съобразена (впрочем след него – и от ПРС), по конкретно, приложимостта в случая на НПК, поради препращането към него не само в чл. 84 ЗАНН, но и пряко в чл....