О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3060

София, 12.06.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 3052/2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Н. В. и Р. Б. В. против решение № 131 от 12.03.2024 г. по гр. д.№ 551/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено частично решение № 9103/06.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1499/2019 г. на РС - Г. Д. и вместо това касаторите са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. Н. Ч., ЕГН [ЕГН], като собственик на трети жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място], да упражнява спокойно правото си на собственост върху жилищния етаж, като премахнат следната постройка: изградената по северната фасада на калканната четириетажна жилищна сграда пристройка, на второ ниво, над съществуващото складово помещение, на която са монтирани две врати и дограма с височина 1,50 м.; изградените на първо ниво на същата пристройка складово помещение и котелно.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила – чл. 269 ГПК, защото въззивната инстанция се е произнесла по ненаведено оплакване и твърдение на ищеца. Конкретно жалбоподателите считат, че съдът е уважил иска поради това, че пристройката, чието събаряне е постановено, пречи на ищеца да поддържа северната фасада, каквото пречене той не е твърдял в исковата молба. Твърди се противоречие с т.2 от Приложение №1 към чл. 21 от Наредба № 7 от 2003 г., защото при строителство на калкан не се прилага изискването за разстояние за поддържане на фасада.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди по два въпроса: 1.Може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението на чл. 269, изр.2 ГПК? 2.При предявен иск по чл. 109 ЗС, при разглеждане на въпроса дали суперфициарния собственик на жилищен етаж от сграда има право на достъп до външните й стени, като обща част и на съоръженията по тези външни стени, длъжен ли е съдът служебно да назначи СТЕ, за да установи каква е прилежащата площ, необходима за достъп и обслужване на сградата.

Ответникът по касация С. Ч. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като калканната стена не е покрита изцяло, поради което не е налице неправилно прилагане на т.1 от Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/2023 г. Поради това, че съдът е приложил служебно императивна парвана норма, ответникът по касация оспорва допускането до касация на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е приложено ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Относно вторият въпрос, ответникът /ищец по иска/ счита, че с приетите СТЕ е изяснено фактическото положение и частичното покриване с процесната постройка на стената на сградата, в която е жилището му.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищецът е собственик на трети жилищен етаж от триетажната масивна сграда, изградена в УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място] по силата на отстъпено право на строеж от държавата с договор от 1982 г., договор за доброволна делба № 119, том I от 03.02.2001 г. и нот. акт за дарение № 112, т. I от 05.04.2001 г., сестра му М. А. е собственик на втори етаж, а първи етаж от сградата е необитаем. В същия УПИ е изградена на калкан четириетажна сграда, в която собственици на първия етаж са ответниците К. Н. В. и Р. Б. В., на които е отстъпено с договор от 1983 г. право на строеж за изграждане на жилище на 112 кв. м. на първи етаж и гараж, общо двата обекта с разгърната застроена площ 127 кв. м. Останалите етажи са собственост на други лица.

С договор от 28.07.1997 г., на основание заповед № 0805/21.07.1997 г. на кмета на община Г. Д. е отстъпено на К. В. право на пристрояване върху общинска земя, без обособяване на самостоятелен обект, за изграждане на складово помещение към съществуващ гараж, в жилищна сграда, находяща се в парцел *** от кв. ***по плана на [населено място], със застроена площ на пристройката 34 кв. м.

Приетата от РС СТЕ установява, че на северната фасадна стена на източната триетажна жилищна сграда и свързано с триетажната западна жилищна сграда в УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място] е построена пристройка на две нива - мазе и един надземен етаж. Мазето е функционално свързано с площта на гаражния етаж и е със стени от бетонови тухли и междуетажна стоманобетонова плоча. Височината на етажа е 2,00 м. Застроената площ на мазето - 35 кв. м. В северната част на мазето са изградени две помещения - котелно, с монтиран котел на пелети и тоалетна с тоалетна седалка - моноблок. За котела е изграден комин, иззидан с коминни тела и измазан с височина около 4,00 м над покрива на второто ниво на пристройката. На второто ниво на северната пристройка на височина на първи етаж е изградено едно помещение с Г - образна форма и с комина, за която е иззидан комин от керамични тухли с височина около 1,30 м. над нивото на покрива на пристройката. Помещението на посоченото второ ниво е с размери: дължина -7,35 м., широчина – 3,55 м – 5,30 м., със застроена площ от 35,00 кв. м. и светла височина 2,36 м. Стените на помещението от север и запад са с плътна тухлена зидария, а от изток до височина от 0,75 м. е изпълнена тухлена зидария, над която са монтирани прозорци с височина 1,50 м. От западната страна за стена се ползва и част от калканната стена на западната триетажна масивна жилищна сграда (2,75 м.). Покривната конструкция е дървена, с покритие от воалит. На северната фасадна стена е монтирана входна врата. Помещението е свързано функционално с останалата застроена площ на жилището на първи етаж на източната триетажна масивна жилищна сграда. По плана на Г. Д. от 1992 г. не е предвидена пристройката от север. За поставяне на навеса до северната фасада е издадено разрешение за поставяне № 11/04.11.2013 г. петно 2 с площ 35 кв. м. Разрешението е издадено за преместваем обект по чл. 56 ЗУТ, но няма документ, в който да е изразено съгласие от собственика на имота, както изисква този текст. На место тази пристройка е трайно прикрепена към земята и е изградена като строеж макар разрешението е за поставяне на преместваем обект.

Безспорно е установено, че северната пристройка покрива стени и на двете жилищни сгради, построени в УПИ *** от кв. ***. В с. з. вещото лице е уточнило, че второто ниво на северната пристройка ползва като стена част от калканната стена на западната жилищна сграда на 2,85 м., както и първото ниво. Между първото и второто ниво на северната пристройка има стомано-бетонна плоча. Тъй като на второто ниво са изпълнени довършителните работи, не може да се види дали стомано-бетонната стена над мазето стъпва на калканната стена. Вещото лице, изготвило приетата СТЕ от възивната инстанция е обяснило в съдебно заседание, че северната пристройка ползва част от външната стена на жилищната сграда на ищеца. Относно начина на поставяне на плочата, експертът разяснява, че същата представлява конструкция, има колони, греди, две плочи. Няма премахване на тухли от стената на жилищната сграда на ищеца, а просто е долепено. В една част от помещението стената е обща и това е от западната страна на помещението.

С решение № 25/11.02.2005 г. по гр. д. № 262/2004 г. на РС - Г. Д. влязло в сила на 07.01.2008 г., по предявен иск от Б. Н. В., Л. И. В. и М. Н. А. са осъдени К. Н. В. и Р. Б. В. да премахнат незаконното строителство в парцел*** от кв. ***по плана на [населено място], а именно – изградената към съществуващата четириетажна жилищна сграда пристройка откъм северната страна, представляваща складово помещение със стоманобетонна покривна плоча и коминно тяло, изградено върху същата, а също така и двата навеса над южната и северната тераса на ищците. Решението не е изпълнено по споразумение между страните по него с оглед запазване на добри съседски отношения.

По делото са приобщени и административни преписки от РДНСК № 13/2003 г., № ГД- 468/2005 г. и № ГД- 1796/20017 г. по жалби на ищеца и трети лица във връзка с изграждането на процесните пристройки, извършвани са проверки и са съставяни констативни протоколи, установяващи вече изложеното и са дадени предписания, издавани са заповеди.

Първата инстанция е уважила иска само за премахване на комините тела над второ ниво и е отхвърлила иска за процесната постройка по северната фасада.

Въззивната инстанция е отменила решението в частта, с която е отхвърлен иска за премахване на построеното по северната фасада и го е уважила в тази част. Изложила е, че за изградената на северната фасадна стена на източната триетажна жилищна сграда и свързано с триетажната западна жилищна сграда в УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място] пристройка на две нива - мазе и един надземен етаж, от западната страна, за стена се ползва и част от калканната стена на западната триетажна масивна жилищна сграда (2,75 м.). По ЗРП на [населено място] от 2009 г. пристройка с един етаж е предвидена към източната калканна жилищна сграда и покриваща калканна стена на западната жилищна сграда със застроена площ около 19,50 кв. м. За изграждането й обаче от община Г. Д. не са одобрявани проекти. За изграждане на складовото помещение, не е издаван от общината протокол за строителна линия и ниво и не е сключен договор в нотариална форма с останалите собственици на обекти в двете жилищни сгради в УПИ ***, кв. ***по плана на [населено място] (чл. 183, ал. 1 ЗУТ). Относно второ ниво на пристройката не е налице одобрен проект, липсва писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от площ, каквито изисква чл. 56 ЗУТ за монтиране на приместваеми обекти. Обобщено е, че процесната пристройка е изградена в отклонение на изискванията на ЗУТ. Въззивният съд с е позовал на приетото в Решение № 75/26.02.2010 г. по гр. д. № 395/2009 г. на ВКС, IІ г. о., че използването на обща част по естеството си не по предназначението й смущава правото на собственост на етажните собственици и е неоснователно действие, против което защитата е чрез негаторен иск. Посочил е, че нормалното използване на собствеността върху дадена постройка не може да се осъществи без използване и на мястото около нея, като за този извод се е позовал на Решение № 33/26.02.2015 г. по гр. д. № 6221/2014 г. на ВКС, II г. о. отнасящо се до казус за сграда в режим на суперфициарна собственост.

Така изграждане на построеното до северната фасада без строителни книжа е прието за неоснователно действие, а преченето е изведено от това, че изградената пристройка на две нива засяга фасадата на сградата, която е обща част по естеството си, чието предназначение не може да се променя. Негативното въздействие върху общи части, приобщаването им към обект - индивидуална собственост, или промяна на вида им без съгласието на етажните собственици е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен собственик, независимо къде се намира обекта му, поради което е прието, че е смутено правото на собственост на ищеца.

Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по първия поставен въпрос. С решението на РС е отхвърлен иска за построеното по северната фасада. Касаторът е твърдял неправилност на решението, защото се засяга фасадата на сградата – тя е използвана при обособяването на построеното по северната фасада без да е изградена калканна степа. Това е установено от СТЕ. Без значение е дали има вклиняване или само е долепено построеното и се използва част от фасадната стена като оградна такава за новопостроеното на север от нея. И в двата случая е препятствана възможността за поддръжка на фасадата и свободния достъп до нея с всички произтичащи от това последствия за собственика. Отделно от това нито застроителния план нито одобрен проект предвиждат изграждане на калкан на ниво над първи /приземен/ етаж нито е дадено съгласие на ищеца за изграждане на калкан на построеното на север от фасадата. Затова се касае за неоснователно действие и е неприложимо правилото на т.2 от Приложение 1 към чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. и поради това не е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – не е налице неприлагане на приложима императивна правна норма и нарушение на диспозитимното начало, поради произнасяне по ненаправено оплакване във въззивната жалба. Съдът е длъжен да приложи относима към спора императивна правна норма дори да няма позоваване на нея – т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Вторият въпрос за задължението на съда да назначи СТЕ за изследване на необходимо прилежащия терен към сграда, която е суперфициарна собственост, е неотносим. Дворното място, в което са изградени всички сгради е общинска собственост, т. е. са построени като суперфициарна собственост. По иска за премахване на построено на северната фасада, което използва като оградна стена част от тази фасада не е необходимо изследване на необходимо прилежащ терен, този въпрос е неотносим към спора.

Не е налице и очевидна неправилност, както поради това, че няма неприлагане или неправилно прилагане на императивна правна норма, така и защото са спазени съдопроизводствените правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Спорът е решен според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал..2, пр.3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер – 1200 лв., за които е отразено в договора, че са изплатени в брой.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 12.03.2024 г. по гр. д.№ 551/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград, в обжалваната част, с която е отменено частично решение № 9103/06.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1499/2019 г. на РС - Г. Д. и вместо това касаторите К. Н. В. и Р. Б. В. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. Н. Ч., ЕГН [ЕГН], като собственик на трети жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място], да упражнява спокойно правото си на собственост върху жилищния етаж, като премахнат следната постройка: изградената по северната фасада на калканната четириетажна жилищна сграда пристройка, на второ ниво, над съществуващото складово помещение, на която са монтирани две врати и дограма с височина 1,50 м.; изградените на първо ниво на същата пристройка складово помещение и котелно.

Осъжда К. Н. В. и Р. Б. В., двамата с адрес: [населено място], обл. Благоевград, [улица] да заплатят на С. Н. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Благоевград, [улица] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: