ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228

София, 15. март 2018 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4559 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 112/11.07.2017 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 277/2017, с което е потвърдено решение № 385/17.03.2017 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1516/2016, с което частично е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение на неимуществени и имуществени вреди по чл. 45 ЗЗД.

Недоволен от решението е касаторът Н. И. С., представляван от адв. Бр. Б. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължителната сила на влязлата в сила присъда или споразумение по наказателно дело за гражданския съд по иск за обезщетение за вреди; и по материалноправните за задължението на родителите по чл. 125, ал. 3 СК да осигуряват надзор по отношение на малолетните деца и подходящ контрол на поведението им (и включва ли се задължението да предотвратят действията на детето с огнестрелно оръжие или други общоопасни средства); допустимо ли е родител да претендира обезщетение за причинени имуществени вреди от малолетното му дете, (спрямо което той има задължението да контролира и надзирава и е имал възможност да стори това, но не го е сторил); отговаря ли родителят за действията на малолетното си дете, извършило деликт, който той е можел да предотврати и какъв е обемът на тази отговорност, ако в причиняването има съпричиняване и друго лице; какъв е обемът на съпричастност от страна на родителя на малолетния извършител на деликта, който той е можел...