О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1866

София, 12.06.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и пета година, в състав: Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 635 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „АМД Резидънс“ ООД, [населено място], чрез адв.А. П., срещу решение № 95/10.12.2024г. по възз. гр. д.№ 140/2024г. на АС - Бургас. С него е потвърдено решение № 209/23.07.2014г. по т. д.№ 241/2023г. на ОС - Бургас, с което „АМД Резидънс“ ООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Тим билд 1“ ООД, [населено място], произтичащите от сключения от тях договор, обективиран в нотариален акт № 28, т.I, рег.№ 774, дело № 23/23.01.2019г., т.20, парични вземания за неустойка за забава на задължението за извършване на цялото строителство с подписан от всички участници в строителния процес акт обр.15, както следва: по отношение на сградата в ПИ с идентификатор 07079.603.171 - в размер на 44 000 евро за периода 01.03.-24.11.2022г.(8 месеца и 24 дни) и по отношение на сградата в ПИ с идентификатор 07079.603.170 - в размер на 16 166.67 евро за периода 01.03.-07.06.2022г.(3 месеца и 7 дни), ведно със законната лихва върху главниците за неустойка, считано от предявяване на иска на 05.06.2023г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по т. 3 на чл. 281 ГПК. По същество касаторът поддържа, че забавата за завършване на сградите с подписан акт обр. 15 се дължи на обстоятелства, които се дължат на обективни причини, но не само преработки по време на строителството, и на пандемичната обстановка/ форсмажор/, както и на виновното поведение на възложителя. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на исковите претенции.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. В кои случаи и при какви предпоставки клауза за договорна неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД? Касаторът намира, че е налице противоречие с решение № 234/17.11.2016г. по гр. д.№ 1856/2016г., III г. о.

2. За критериите, които следва да се използват при преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави и дали прекомерността на неустойката я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави? Цитирано е решение № 50 104 от 11.8.2023г. по гр. д.№ 2639/2022г., IVг. о.

3. Кои са критериите за нищожност на клауза за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави? Посочено е решение № 50 047 от 18.12.2024г. по т. д.№ 2341/2021г., II т. о.

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено по следните въпроси:

4. Следва ли длъжникът да бъде освобождаван от отговорност за неизпълнение, когато забавата е причинена от обективни причини, включително и действия на кредитора, които са довели до невъзможност за изпълнение в срок на задълженията на осн. чл.81 ЗЗД и чл.306 ТЗ?

5. Счита ли се за обективна невъзможност по см. на чл. 81 ЗЗД изменението на проекта за строителство, направено по искане на кредитора, когато това изменение води до удължаване на срока за изпълнение?

6. Явява ли се изключение от отговорността на длъжника при забава, когато е настъпила непреодолима сила (форсмажорни обстоятелства), като въведеното извънредно положение и по време на пандемията от Ковид 19 и има ли това значение за правилното прилагане на чл. 306 ТЗ?

7. Следва ли при наличие на действие или бездействие на кредитора, които създават обективни пречки за изпълнение на договора, длъжникът да бъде освободен от отговорност за забава, съгласно общите принципи на справедливост и чл. 81 ЗЗД ?

8. Противоречи ли на добрите нрави и следва ли да се счита за нищожна клаузата за неустойка, когато неизпълнението на длъжника е предизвикано от действия или искания на кредитора, включително изменения на проектите за строителство?

9. Как се прилага принципът за добросъвестност в случай на възникване на пречки за изпълнение на договорни задължения, предизвикани от изменения на проекти или от форсмажорни обстоятелства, когато тези пречки не са могли да бъдат предвидени към момента на поемане на задължението?

10. При какви условия съдът следва да приеме, че възложителят/кредиторът/ носи отговорност за удължаване на срока за изпълнение на договора, когато с негови действия или искания се предизвиква изменение на първоначалните условия на строителство.

11. Следва ли да се спира или удължава срокът за изпълнение на договорните задължения, когато след сключването на договора се наложат промени в спецификацията на проекта, които са изискани от кредитора, и как се отразява това на правото на кредитора да претендира неустойки?

12. Допустимо ли е прилагането на неустоечна клауза, ако неизпълнението на задълженията от страна на длъжника е резултат от действия или бездействия на кредитора, които създават обективни пречки за изпълнението?

13. При наличие на форсмажорни обстоятелства, като пандемия или законово въведено извънредно положение, следва ли автоматично да се освободи длъжникът от отговорност за забава или е необходимо допълнително установяване на връзка между тези обстоятелства и невъзможността за изпълнение?

14. Следва ли съдът да приеме за доказано наличие на обективна невъзможност за изпълнение на договорно задължение, когато представените доказателства сочат на преработка на проекти по искане на кредитора, водеща до промяна в условията на изпълнение?

15. Кога една неустоечна клауза противоречи на добрите нрави и следва да бъде обявена за нищожна по чл. 26, ал.1 предл.3 ЗЗД, особено в контекста на неизпълнение, причинено от обективни и непредвидими обстоятелства?

16. Може ли забавата, причинена от изменение на проектите по искане на кредитора, да бъде квалифицирана като обективна невъзможност за изпълнение по см. на чл. 81 ЗЗД и при какви условия длъжникът може да се освободи от отговорност?

С писмен отговор, ищецът „Тим билд 1“ ООД, чрез адв.Д.С., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о.,1 въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че страните по делото са обвързани от сключения от тях на 23.01.2019г., обективиран в нотариален акт, договор за учредяване на суперфиция срещу задължение за строителство, по силата на който ищцовото дружество, като собственик на три поземлени имота по КККР на [населено място], запазвайки за себе си правото на строеж върху отделни индивидуално определени обекти от бъдещото строителство, е учредил право на строеж на ответника върху други отделни индивидуално определени обекти срещу насрещно задължение на ответника да събори съществуващите сгради и да проектира и завърши строителството в трите поземлени имота със свои средства, труд, материали, организация и да предаде обектите, за които ищецът си е запазил правото на строеж, въведени в експлоатация във вид и степен на завършеност, съгласно одобрен инвестиционен проект и въз основа на издадените разрешения за строеж. Установил е, че в чл. 5.3 от договора от 23.01.2019г. страните са постигнали съгласие относно срока, в който ответникът, чрез изпълнители и подизпълнители, за чиито действия и бездействия отговаря, да завърши сградите в степента на завършеност, описана подробно в договора, с подписан от него и от останалите участници в строителството без забележки акт обр. 15, а именно в срок от 30 календарни месеца, считано от датата на получаване на протокол за откриване на строителна площадка, като в този срок не се включва забраната за строителство и невъзможност за строителни работи, поради форсмажор, включително лоши климатични условия и други, посочени в договора. Съставът на апелативния съд е установил, че в чл. 20 от договора страните са уговорили при забава за извършване на строително монтажни работи в посочените в договора срокове с повече от 2 месеца ответникът да дължи на ищеца неустойка в размер на 5000 евро на месец до изпълнението им. По делото е също така установено и безспорно, че страните са сключили на 23.08.2021г. договор за замяна, също обективиран в нотариален акт, за новиране на срока за извършване на строителството по чл. 5.3 от първоначалния договор, като новият срок е 31.12.2021г., който ще се счита спазен, ако до съответната дата е изпратена покана - уведомление от ответника до ищеца с декларация за цялостно завършено строителство и на трите сгради и готовност за подписване на акт обр. 15 с предложена дата за подписване. Прието е безспорно между страните, че след одобряване на първоначалния проект за строителство са били инициирани промени в него и от двете страни, както и, че преработките са извършени през 2022г. Установено е, че ответникът е изпаднал в забава, както и, че забавата не се оспорва от ответника, който твърди, че забавата се дължи на независещи от него причини и, че неизпълнението на задължението по чл. 5.3 от договора не може да ангажира отговорността му за неустойка по чл. 20, поради липса на връзка между двете клаузи. При тълкуване на волята на страните в договора въззивният съд е приел, че неустойката е уговорена при забавено изпълнение на задължението в уговорения срок/ до изтичането на 2 месеца след датата 31.12.2021г./ за изпълнение на всички СМР и предаване на строителството на всяка една от трите сгради в напълно завършен вид с изготвен и подписан от всички участници в строителството акт обр. 15. Обсъдил е, но не е споделил тезата на ответника, че не следва да бъде ангажирана отговорността му, предвид обявеното със закон извънредно положение. В тази връзка е изтъкнал, че срокът на извънредното положение не може да бъде изключен от срока по чл. 5.3 от договора, тъй като с договора за замяна, сключен близо година и 4 месеца след възобновяване на сроковете, страните са договорили нов срок, предполагаемо отчитайки и вземайки предвид препятствията, поставени пред изпълнителя по време на извънредното положение. Счел е, че постигнатата нова уговорка, направена много след отмяната на извънредното положение в страната, очевидно дерогира възможността срокът на извънредното положение да бъде изключен от срока по чл. 5.3 от договора. Изтъкнал е, че само в случай, че страните не бяха договорили нов срок за завършване на сградите, периодът от време на извънредното положение би могъл да се разглежда като такъв, през който е налице форсмажор и съответно, че е изключен от срока по чл. 5.3 от договора. Въззивният съд е обсъдил и твърденията на ответника, че е бил готов за подготовка на издаване на акт обр. 15, но се е достигнало до забавяне издаването му, поради инициирани от ищеца като собственик, учредител след сключване на договора за замяна промени и преработки в проекта на собствените му обекти. Приел е, че в подкрепа на тези твърдения не са ангажирани никакви доказателства, а напротив от събраните, показанията на св.Д., които са кредитирани, е установено, че действително ищецът е поискал промени в проекта, но те са приети без възражения от ответника и то преди сключването на договора за замяна. При тези констатации въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките за ангажиране на търсената отговорност на ответника за допуснатото неизпълнение във времево отношение на поетото по договора задължение. По отношение на неустоечната клауза са изложени съображения, че тя има обезпечителна функция по отношение на поетото от ответника договорно задължение и обезщетителна функция по отношение на вредите, които възложителят би претърпял от забавеното изпълнение на задължението на ответника за строителство и в този смисъл и с невъзможността да влезе във владение и да ползва имотите предмет на договора, които вреди съставляват типична и закономерна последица от забавяне на строителството и са в размер на определената конкретна сума на месец, нарастването на която зависи единствено и само от действията и волята за изпълнение на ответника и е ограничена, докато трае изпълнението. Посочено е, че не е необходимо да е налице пълна еквивалентност между неустойката и действително претърпените вреди, а евентуалната разлика над разходите, свързани с невъзможността от ползването на имотите, попада в обхвата на санкционната функция на неустойката. Изтъкнато е, че според начина на уговаряне целта на неустойката не е неоснователно обогатяване на собственика възложител. Направен е краен извод, че неустойката, преценявана към момента на сключване на договора и с оглед начина на уговарянето й, не надхвърля характерните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което постигнатата неустоечна клауза е валидна, съответно е неоснователно въведеното от ответника възражение за нищожност, поради противоречие за добрите нрави.

Настоящият състав намира, че отсъства основание за допускане на обжалване.

Първите три въпроса, свързани с критериите за преценка на нищожността на договорна клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, са относими към извода, че неустоечната клауза не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Те обаче не съответстват на релевираните касационни доводи, каквито не са развити относно преценката на съда за валидността на неустоечната клауза, съответно касаторът не е посочил кои критерии са останали неизяснени или неправилно преценени.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че от мотивите на въззивното решение не може да се направи извод за отклонение на даденото разрешение от формираната съдебна практика по въпроса по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от касатора.

Критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено в процеса правоизключващо възражение от ответника са изяснени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. В него е дадено нормативно тълкуване, че неустойката е нищожна, когато единствената й цел излиза извън присъщите функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна; Преценката относно валидността на неустоечната клауза се извършва към момента на сключване на договора, съобразно всеки конкретен случай, при спазване на примерно изброените в тълкувателното решение критерии – естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; наличие на други обезпечения на същото задължение; вид на уговорената неустойка и на съответното неизпълнение; съотношение на неустойката с очакваните вреди от неизпълнението. Посоченото в ТР е доразвито в решение № 223 от 19.04.2016г. по т. д. № 3633/2014г., І т. о., в което, при съпоставяне между прекомерността на неустойката и нищожността на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, е прието, че въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори. Такива са свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.

Даденото от въззивния съд разрешение по въпроса съответства на така формираната съдебна практика, доколкото са обсъдени, и то не само формално, критериите относно действителността на неустоечната клауза, и са съобразени всички релевантни за конкретния правен спор обстоятелства към момента на сключване на договора, съдържащ клаузата за неустойка, въз основа на които е формиран изводът за валидност на неустоечната клауза.

По всички останали въпроси, по които е въведена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК отсъства общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Видно от мотивите, въззивният съд е приел, че не са били налице форсмажорни обстоятелства, тъй като страните за уговорили нов срок за изпълнение на задълженията на ответника с договора за замяна, сключен близо година и 4 месеца след възобновяване на сроковете, спрели да текат по време на обявеното извънредно положение, а въз основа на доказателствата по делото е приел, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че забавата му се дължи на инициирани от ищеца промени и преработки в проекта след сключване на договора за замяна, съответно, е установил, че поисканите от ищеца промени в проекта са приети без възражения от ответника и то преди сключване на договора за замяна. Налага се извод, че въпросите са израз на пренесената и в касационната инстанция, несподелена теза на касатора, че забавата му не се дължи на причини, за които той отговаря. В този смисъл въпросите касаят правилността на решението, която е предмет на същинския касационен контрол, но е извън предмета на производстхвото по чл.288 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК изисква обосновка от касатора чрез въвеждането на доводи, попадащи в някоя от хипотезите на посоченото основание, изяснени в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, каквито в случая отсъстват.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този резултат на касатора не се дължат разноски. В негова тежест се присъждат направените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 1250лв., доказани с представените договор за правна помощ и отчет по сметка.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 95/10.12.2024г. по възз. гр. д.№ 140/2024г. на АС - Бургас.

Осъжда „АМД Резидънс“ ООД, [населено място], да заплати на „Тим билд 1“ ООД, [населено място], направените за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 1250лв.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: