Производството е по реда на чл. 12 от Закона на Върховния административен съд (ЗВАС), във връзка с чл. 121, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на М. И. Р., гр. Р., против заповед № 05 от 21.02.2006 г., с която областният управител на област с административен център гр. Р. е прекратил служебното й правоотношение за длъжността началник отдел "Регионално развитие”, с ранг – І младши на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” към Областна администрация на област Р. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване на длъжността.

Ответникът – областният управител на област Р., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В депозираната пред настоящата инстанция писмена защита излага доводи, че във връзка със закриването на отдел „Регионално развитие” са съкратени всички щатни бройки в него, включително и заеманата от жалбоподателката длъжност, като същевременно са отпаднали присъщите й функции, което обосновава прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката на посоченото правно основание.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

М. И. Р. е заемала длъжността началник отдел „Регионално развитие” на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” в Областна администрация Русе по силата на заповед № 0002/11.01.2002 г. на областния управител на област Р.. Със заповед № 05 от 21.02.2006 г

., предмет на настоящото производство, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл служебното й правоотношение е прекратено, считано от 22.02.2006 г.

Със заповед № 9500 – 135 от 21.02.2006 г. на областния управител на област Р. на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 2, ал.3 ЗДСл и чл. 7, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 16 и чл. 17 от Устройствения правилник на областните администрации е...