Директорът на дирекция "Миграция" при Министерството на вътрешните работи е подал касационна жалба срещу решението от 16.12.2005 г. по адм. дело №3805/2004 г. по описа на Софийския градски съд, с което е била отменена заповед №12289/16.12.2003 г. на временно изпълняващия длъжността началник на направление "Документи за самоличност и миграция" при Дирекцията на Националната служба "Полиция" за отнемане на разрешението за постоянно пребиваване на Ч. Ю., гражданка на Катай, и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. О. Ч. Ю. е поискала отхвърлянето на жалбата.

Директорът на Дирекцията на Националната служба "Полиция" не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна.

Софийският градски съд установил, че със заповед №12289/16.12.2003 г. на временно изпълняващия длъжността началник на направление "Документи за самоличност и миграция" при Дирекцията на Националната служба "Полиция", на основание чл.40,ал.1,т.3 от Закона за чужденците в Р. Б., е било отнето правото на постоянно пребиваване на Ч. Ю., гражданка на Катай, родена на 24.10.1968 г. Заповедта се позовавала на писмо № КОВ 04-04-414/27.11.2003 г. на дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи, според което на Ч. Ю. не е била издавана българска входна виза, макар тя да пребивавала в страната и да имала разрешение за постоянно пребиваване, което било установено при опит да доведе детето си в страната, също без входна виза.

Съдът приел, че заповедта за отнемане на правото на постоянно пребиваване е била издадена в нарушение на производствените правила, тъй като не била мотивирана. Титулната й част препращала към писмо на Министерството на външните работи, което не било връчено на жалбоподателката, за да се защити срещу наложената й мярка. Същевременно административният орган не сочел кои от обстоятелствата в писмото на дирекция " Консулски отношения" съответстват на основанието по чл.40,ал.1,т.3 от Закона за чужденците в Р. Б., според което правото на пребиваване се отнема, ако се установи, че данните за получаването му са неверни. Поради това съдът отменил заповедта и върнал преписката за ново разглеждане.

Решението е неправилно. Както основателно възразява касационният жалбоподател, позовавайки се на данните в писмото на дирекция "Консулски отношения", административният орган ги е приобщил към съдържанието на акта, при което те са станали част от мотивите на приетото решение. Обстоятелството, че писмото на дирекция "Консулски отношения" не е връчено заедно със самата заповед на жалбоподателката, не е въпрос, който има отношение към издаването на административния акт. То е било представено по делото с административната преписка, с което жалбоподателката е получила възможност да проведе защитата си. Фактите, изложени в това писмо, че китайската гражданка влязла нелегално в страната, тъй като не й е била издавана българска входна виза, дават яснота относно съображенията, ръководили административния орган при прилагането на мярката по чл.40,ал.1,т.3 от Закона за чужденците в Р. Б.. Съгласно чл.19 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Р. Б. /ДВ,бр.43 от 2000 г./ чужденец, който има основание да получи разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, т. 1 - 5 ЗЧРБ, подава освен изброените документи, редовен документ за задгранично пътуване, както и документите по чл.13, между които фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване със снимката, личните данни, входната виза и щемпела за последното влизане в страната.

Поради това касационната инстанция намира, че обжалваната заповед има мотиви, въз основа на които да се извърши проверка за нейната материална законосъобразност. Тъй като съдът не е извършил пълна проверка на административния акт и не е изложил съображения по съществото на спора, решението следва да се отмени и делото да се изпрати на Софийския градски съд за ново разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл.40,ал.2 ЗВАС Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 16.12.2005 г. по адм. дело №3805/2004 г. по описа на Софийския градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ Т. В. Ж.П.