Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на “УСМ - Бургас” АД, Бургас против решението от 15.11.2005 г. по адм. дело № 1365/2005 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-08-1709/07.12.2004 г. на министъра на транспорта и съобщенията.

Касаторът излага доводи за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон.

Сочи, че не е представило поисканите в първоинстанционното съдебно производство доказателства по чл. 76, ал. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. /за краткост по-надолу Наредба № 33/03.11.1999 г./, тъй като те са били приложени към молбата до министъра на транспорта и съобщенията изх. № 9 от 17.02.2005 г. за отмяна на процесната заповед по административен ред и е следвало да бъдат служебно препратени на съда, което не е направено.

Същевременно представя пред касационната инстанция документите, установяващи финансовата стабилност на дружеството, като настоява те да бъдат ценени като доказателства по чл. 76, ал. 6 от Наредба № 33/03.11.1999 г.

Ответната страна в касационната производство – министърът на транспорта, не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на “УСМ – Бургас“ АД, първостепенният съд е приел, че административният орган законосъобразно е прекратил произтичащите от лицензия № 00552 от 18.01.2001 г. права на превозвача, основание чл. 11, т. 1, б. ”б” вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Мотивиран е правния извод, че непредставянето на доказателства за финансовата стабилност на дружеството в срока по чл. 76, ал. 7 от Наредбата № 33/1999 г., както и в хода на съдебното административно...