Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК/) във връзка с пар. 4 от ПЗР на АПК и във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация (ЗПГРРЛ).
Подадена е жалба от Т. Р. И. от гр. П. срещу заповед № РД - 460 от 05.12.2006 година на областния управител на област П., с която му е отказано изплащане на еднократно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Направено е оплакване за незаконосъобразност на административния акт и е поискано да бъде отменен.
Ответникът - областен управител на област П. не е взел становище по жалбата.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Т. Р. И. е подал искане, вх. №94-00-253 от 23.10.2006 г., до управителя на област с административен център гр. П. за изплащане на еднократно обезщетение съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Към искането е приложил обвинителен акт по пр. вх.№7296/49 г., присъда № 460 от 23.VІ.1949 г. по нохд.№971/1949 г. на Софийски областен съд, І - во нак. отделение, удостоверение №276 от 12.01.2007 година на ГД "Изпълнение на наказанията" при МП, от които е видно, че в периода 30.04.1949 год. до 20.11.1949 год. е изтърпял наказание "лишаване от свобода" за престъпление по чл. 155а, НЗ (който влезе или излезе през границата на страната без разрешение от надлежните власти или макар с разрешение, но не през определените за това гранични места се наказва...". Представена е и декларация, че не е получавал обезщетение по ЗПГРРЛ.
С обжалваната заповед № РД - 460 от 05.12.2006 година на областния управител на област П. е отказал заплащането на еднократно обезщетение по съображения, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата по чл. 2 и 3 от ЗПГРРЛ.
При така обсъдените доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд прави следните правни изводи:
Решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица при спазване на материалноправните разпоредби. Разпоредбата на чл. 3 от Наредбата е била в сила към датата на подаване на искането, поради което компетентен да се произнесе по него е бил областният управител по последното местожителство на репресираното лице. Съгласно чл. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /обн. ДВ, бр. 50 от 25 юни 1991 г., изм. ДВ, бр. 52 от 28 юни 1994 г./ лицата, които имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са: осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.; глава I - Престъпления против Народната република, от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. и глава I - Престъпления против Народната република, в сила от 1 май 1968 г., чиито деяния са амнистирани; осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания; осъдените на лишаване от свобода за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието; въдворените в трудово-възпитателни общежития, лагери и други подобни места; интернираните, изселваните и заселваните по административен ред; изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си. За да получат обезщетение, тези лица е трябвало да подадат искане до Министерството на финансите в петгодишен срок от влизане в сила на закона. С. З. за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация (ДВ, бр. 12 от 13.02. 2004 г.) е била дадена възможност за получаване на обезщетения от друга категория лица, които до този момент не са били включени в кръга на правоимащите - български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз и техните наследници - деца, съпруг, родители, братя и сестри, както и братята и сестрите на репресираните лица съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗПГРРЛ, при условие че искане за такова обезщетение не е предявявано или изплатено на реабилитираното лице или на други негови наследници - деца, съпруг или родители, в законоустановения 5 - годишен срок. Искане за изплащане на еднократно обезщетение следва да се подаде пред областния управител по последното местоживеене на репресираното лице в тригодишен срок от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация /ДВ, бр. 12 от 2004 г./. Със закона за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 29.04.2005 г.) отново е разширен кръгът на лицата които имат право на обезщетение, а именно: убити на обществени места, в жилища или при опит за бягство, осъдени за приготовление за бятство, опит за бягство или бягство през граница, или убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния производ, политически убеждения или религиозни вярвания, загинали в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произод, политически убеждения или религиозни вярвания, с висше или полувикше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанства и лишени от право на пенсия. С това изменение на ЗПГРРЛ /обн. в ДВ бр.29 от 05.04.2005 год./ по силата на §11 от ПЗР на закона е дадена възможност на лицата, пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29.06.1996 година, да го предявят в срок от една година от влизането в сила на този закон. Цитираната разпоредба е изменена с ДВ бр. 81/2006 година, в сила от 09.04.2006 година, като срокът за предявяване на исканията е продължен до 31.12.2007 година.
С приложените към искането си писмени доказателства жалбоподателят не доказал твърденията си, че е репресирано лице по смисъла на чл. 2 от ЗПГРРЛ, в ал. 1 на която разпоредба са изброени изчерпателно категориите репресирани лица, които имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Жалбоподателят не може да бъде включен в нито една от категориите лица, посочени в т. 1 до 14 на ал. 1, чл. 1 и чл. 2 от закона тъй като по отношение на него не е прилагана репресия, която може да бъде подведена под изброените в чл. 1 и чл. 2 хипотези, а по презумция обезщетение не се дължи. Законът за политическа и гражданска реабилитация лимитативно е определил кръга на лицата имащи право на обезщетение и не може да бъде допълван по преценка на съдът.
Предвид на изложеното, обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 28 от ЗВАС отм. във връзка с чл. 42, ал. 1 от ЗАП отм. , Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Р. И. от град Перник срещу заповед № РД - 460 от 05.12.2006 година на областния управител на Пернишка област.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Е. М. Й.К.