С решение от 09.11.2009 г. по адм. д. № 5262 от 2009 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Л. В. Ш. от София против решение № 171 от 17.07.2009 г. на главния директора на СУ "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 3708126531/1 от 08.05.2009 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, с което на същата е отказано отпускане на месечна добавка към пенсията на основание по чл. 9 ЗПГРРЛ.

Против това решение на административния съд Л. В. Ш. е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд след като е констатирал, че с решение от 16.02.2009 г. на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ не е признато за установено наличието на законна репресия по отношение на Л. В. Ш. /касаторка в това производство/, е приел, че няма законно основание тя да получава добавката по чл. 9, ал. 1 ЗПГПРРЛ за това, че починалият й баща В. В. Ш. е бил въдворен в трудововъзпитателно общежитие от 01.05.1945 г. до 15.08.1945 г. Това становище на административния съд е правилно.

Съгласно чл. 4 ЗПГРРЛ Централната комисия признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене и нейното решение е окончателно. В случая такава преценка е направена с решението от 16.02.2009 г. на Централната комисия и въз основа на това решение административният съд е приел, че касаторката не попада сред лицата по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ, които имат право на месечна добавка към получаваните пенсии. По делото не е установено, че касаторката е изтърпяла заедно с репресирания си баща принудителната административна мярка, а и от тук че тя е била интернирана, изселена и заселена по административен...