Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от адв. В. Стойков в качеството ме на пълномощник на "Рампант 1" ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 10122 от 07.10.2008 г. на Върховен административен съд постановено по адм. дело № 7018/2008 г. Към молбата е приложено решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по жалба № 3991/2003 г. срещу Р. Б.. Молителят се позовава на това решение, за да мотивира искането си за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК тъй като счита, че е налице идентичност между фактическата обстановка и оформените правни изводи по посоченото дело и това е достатъчно основание да се приеме, че е налице основание за отмяна на съдебните решения и връщането им за разглеждане по същество.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. В., оспорва молбата и изтъква съоражения, че решението по конкретното дело има действие единствено между страните.

Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в едногодишния срок от надлежна страна. По съществото на искането петчленният състав на ВАС намери за установено следното:

Според съдържанието на нормата на чл. 239, т. 6 от АПК, на отмяна ще подлежи този съдебен акт, за който с решение на Европейския съд по правата на човека е установено, че противоречи на Конвенцията, което на практика означава противоречие с материалния закон. Нормата е конкретна и изрична и не подлежи на тълкуване. Буквалният й смисъл означава с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да...