Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решението от 03.01.2007 г. по адм. дело № 1377/2006 г. на Софийски градски съд, административна колегия, ІІІ-З отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Софийският градски съд е отменил решение № 56 от 03.02.2006 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 4705137215 от 09.11.2005 г. в частта, с която за начална дата на отпускане на пенсията на Н. Д. Г. от гр. С. е определена датата 14.09.2005 г. Със същото съдебно решение е постановено преписката да се изпрати на СУСО за решаване на въпроса по същество. За да постанови този резултат Софийският градски съд е приел, че по пенсионната преписка не се съдържат доказателства за извършено уведомяване на Н. Д. Г., че подадените от нея документи са нередовни. Решението е правилно.

Според чл. 1, ал. 5 и 7 и чл. 10, ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка, а когато писмото по ал. 5 не е връчено на лицето, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в Интернет или в общината или кметството, като в този случай разпореждането се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението. В пенсионната преписка не се съдържат никакви доказателства, че този нормативно установен ред за връчване е бил спазен. Поради това изводът на Софийския градски съд, че Н. Д. Г. не е била надлежно уведомена за нередовностите в подадените от нея документи, е правилен и обоснован, а доводът в касационната жалба, че в чл. 1, ал. 5 НПОС не е указан изричен начин за уведомяване, е абсолютно неоснователен. Намиращият се в пенсионната преписка документ, наименован "Справка чакаща поща" има доказателствена сила само когато е оформен с подписа на лицето, подало заявление за пенсиониране. Този извод е основан на посочения ред по чл. 1, ал. 5 и 7 НПОС за връчване на уведомление за неизправности в подадените документи за пенсиониране. Затова молбата на Н. Д. Г. от 14.09.2005 г. правилно не е била възприета от Софийския градски съд като ново заявление за пенсиониране.

Доводът в касационната жалба, че тази молба всъщност е заявление за пенсиониране е неоснователен, защото заявлението за пенсиониране може да има само вида и съдържанието на утвърдения образец - чл. 1, ал. 1 НПОС.

Неоснователен е и доводът, че разпореждане № 4705137215/2 от 12.07.2005 г., с което е постановен отказ да бъде отпусната исканата от Н. Д. Г. пенсия, "е влязло в сила и като индивидуален административен акт се ползва със стабилитет". На първо място защото и за това разпореждане липсват доказателства, че е било връчено на Н. Д. Г. по реда на чл. 10, ал. 8 или ал. 9 НПОС. На второ място, защото това разпореждане не е индивидуален административен акт от категорията стабилни административни актове и не се ползва със стабилитет. От него не са придобити права и затова то може всякога да бъде изменено или отменено от органа, който го е издал. Както впрочем след това е било направено с разпореждането за отпускане на исканата пенсия.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на главния директор на СУСО е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 03.01.2007 г. по адм. дело № 1377/2006 г. на Софийски градски съд, административна колегия, ІІІ-З отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ Т. Т. А.Е.