Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Т., в качеството му на управител на "Метарекс" ООД, чрез процесуалния представител адв.А. А., срещу решение № 345 от 30.12.2005 г. по адм. дело № 3761 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд.

В касационната жалба са изложени доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - Дирекция "ОУИ"- гр. С. при ЦУ на НАП-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Н. Г..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 609 от 30.07.2004 г. на ръководител екип при ТДД-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 1976 от 8.10.2004 г. на РДД-гр. С.. С този акт, издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период от 1.09.2003 г. до 30.09.2003 г. на ДЗЛ не е признато право на данъчен кредит в размер на 11 898.00 лв. за данъчен период м. декември 2003 г.

В мотивите на обжалвания съдебен акт е обсъдена фактическата обстановка по спора и са изложени съответните правни изводи, като съдът е приел, че обжалваният ДРА е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на ДЗЛ. В хода на ревизията е установено, че на търговското дружество са издадени 6 броя фактури от "Адамов" ООД с предмет доставка на "употребявани ел. шкафове", както и 8 броя фактури с предмет на доставка "дърва за огрев", по повод на които данъчният орган е отказал право на данъчен кредит в размер на 5 320.00 лв. и съответно в размер на 6 578.00 лв., на основание чл.65, ал.4, т.4 и чл.6 от ЗДДС. По-горестоящият данъчен орган е допълнил правното основание за този отказ, като по повод първата група доставки това е чл.64, ал.1, т.3 и т.5 от ЗДДС, а по повод втората група доставки това е чл.64, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗДДС. По отношение на първата група доставки с предмет "употребявани ел. шкафове" решаващият съд е обсъдил основният спорен момент дали те са реално осъществени, както и приложението на чл.52б от ЗДДС, като според него тези доставки са такива по смисъла на последната разпоредба, така както е приел и данъчният орган, а съгласно чл.33 от ЗДДС те са освободени доставки. Обсъдена е и разпоредбата на § 57, ал.1 от ПЗР на ЗИДДПК отм. , съгласно която изменението на чл.33 и създаването на чл.52б от ЗДДС се прилагат от началото на данъчния период, следващ месеца, в който влиза този закон, а именно от началото на данъчния период, следващ месеца, в който влиза в сила този закон, конкретно 1.06.2003 г.

Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Очевидно е, че не е реализиран данъчният състав на чл.64 от ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит по фактурите издадени от "Адамов" ООД на ДЗЛ за данъчен период м. септември 2003 г. Към момента на възникване на данъчното събитие процесните доставки имат качеството освободени доставки, което се определя от разпоредбата на чл.33 от ЗДДС, както и от чл.52б от ЗДДС, която от своя страна определя обхвата на тези доставки като такива, свързани с метални отпадъци, във връзка с чл.20, т.20 и т.22 от ЗДДС, където са дадени легални определения за отпадъци и обработка на отпадъци от черни и цветни метали. В конкретния спор правилно е преценено и приложението на § 57, ал.2 от ЗИДДПК отм. , съгласно която последна разпоредба, лицата осъществяващи дейност по чл.52б от закона, имат право на данъчен кредит по досегашния ред за получените от тях стоки или услуги от внос или по облагаеми доставки до началото на данъчния период по ал.1, а именно 1.06.2003 г. Не е налице изискването по т.3 и по т.5 от чл.64, ал.1 от ЗДДС. По тези съображения е безпредметно обсъждането на възраженията на касатора относно допуснати процесуални нарушения от страна на съда във връзка с некредитирането на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана в производството пред него.

По повод втората група доставки с предмет "дърва за огрев" съдът е проследил т. н. стокова верига, като е обсъдил предходния на прекия доставчик, а именно "Н. Т." ЕООД, предходния на прекия доставчик, а именно "Тотал инженеринг" ЕООД, "Боляр комерс" ЕООД (като правоприемник на ЕТ "Денди-М. М."), предходен доставчик на последното търговско дружество. Изложени са изводи относно необорване на фактическите констатации на процесния ДРА по повод реалността на същите и нереализиране фактическият състав на чл.64 от ЗДДС.

Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е правилно и в тази част на спора. Чрез изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза фактическите констатации на данъчния орган не се явяват оборени. Същата е изготвена само след преглед на счетоводството на жалбоподателя и с нея се установява счетоводното третиране на тези доставки с оглед изискванията на ЗДДС, завеждането на стоките, които са били предмет на тях в счетоводството му, наличността за някои от тях, наличието на собствени транспортни средства, леки и товарни, както и на собствена складова база и наета такава. По делото не са ангажирани доказателства относно обстоятелствата по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, констатирани спрямо предходните доставчици, посочени по-горе, поради което правилно е отказано правото на данъчен кредит по тази категория доставки, за които са установени тези правопрепятстващи обстоятелства.

При този изход от делото на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 200.00 лв., на основание чл.130, ал.4, изр. трето от ДПК отм. .

Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.40, ал.1 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 345 от 30.12.2005 г. по адм. дело № 3761 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд. ОСЪЖДА

"Метарекс" ООД да заплати на дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП-гр. С. сумата 200.00 лв., съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. З.Ш.