Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т., в качеството му на зам.-директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. В. (упълномощен съгласно заповед № 69 от 20.01.2006 г. от изп. директор на НАП) при ЦУ на НАП-гр. С., срещу решение № 60 от 16.01.2006 г. постановено по адм. дело № 1364 по описа за 2004 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отменен ДРА № 928 от 19.03.2003 г. на ръководител екип при ТДД-гр. В., потвърден в обжалваната част с решение № 438 от 12.05.2003 г. на РДД-гр. В. относно признато право на данъчен кредит на "Зина" ООД в размер на 16 654.03 лв. и на 14 173.76 лв.

по фактури, издадени от ЕТ "Мираж-В. Г." и "Комотекс" ООД.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б"в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - "Зина" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано възражение по чл.218г от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС от адв.Н. Д..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е бил

ДРА № 928 от 19.03.2003 г. на ръководител екип при ТДД-гр. В., потвърден в обжалваната част с решение № 438...