Производството е по чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на В. П. Г. против решение №8770/10.10.2005 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д.№2283/2005 г., с което е обявена нищожност на заповед №РЛ-002/20.01.2005 г. на областния управител на София област, с която е отказано уважаване на искането му на еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. и върната преписката на областния управител за ново произнасяне.
Направените оплаквания са за нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл.218б, л."в" ГПК, вр. чл.11 ЗВАС.
В съдебно заседание касаторът моли жалбата му да се уважи. Претендира за обезщетение в размер на 333.00 лв средна заплата за страната.
Ответникът - областният управител на София област, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Излага съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.33, ал.1 ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
По делото пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че жалбоподетелят има качеството на репресирано лице по смисъла на чл.1 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). С искане вх.№94ВВ/106/9.07.2004 г. същият е сезирал областния управител на София област с искане за изплащане на еднократно обезщетение съгласно ЗИД ЗПРРЛ (ДВ, бр.12 от 2004 г.). Областният управител е постановил отказ с мотива, че лицето е било лично репресирано и не попада в категориите лица, конкретно изброени в §2 и 3 ЗИД ЗПРРЛ (ДВ, бр.12 от 2004 г.), поради което няма право на еднократно парично обезщетение.
За да постанови решението си, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че при действието на първоначалната редакция на чл.4 и 5 ЗПРРЛ (преди изменението, ДВ, бр.57 от 2.07.2004 г.) жалбоподателят като лично репресиран...