Производството е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд (понастоящем отменен).
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Г. Г. Г., гр. С., срещу решението на Врачанския окръжен съд по адм. дело № 16/2006 г. Според определение № 2414 от 09.03.2007 г. по адм. дело № 737/2007 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, което е задължително за настоящия тричленен състав, твърдяното от касатора касационно основание е неправилно приложение на материалния закон от окръжния съд, тъй като решението потвърждава заповед, за издаването на която не са били налице материалноправните предпоставки на закона. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с редовно упълномощен на основание чл. 20, ал. 1, б. "а" от ГПК адвокат-пълномощник поддържа касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно. Представена е писмена защита с подробни съображения.
Ответникът - О. В. не заявява становище по касационната жалба.
Заинтересованата страна В. М. З. също не взема отношение.
Участвуващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваната заповед на Кмета на О. В., с която е определена текуща пазарна цена на частта от имота на основание § 30, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ за ползвателя е законосъобразна и не са налице основания за отмяна на съдебното решение на окръжния съд, с което същата е потвърдена.
Касационната жалба (наименована само "жалба") е депозирана от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство в законоустановения и даден от съда 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество на заявеното касационно основание се явява неоснователна.
С решение № 658 от 23.03.2006 г. по адм. дело № 16/2006 г. Окръжен съд - Враца ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Г. Г. от гр. С., срещу Заповед на Кмета на Община гр. В. № 1637/06.12.2005 г., с която на основание § 30, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е определена цена на имот кад. № 9850294 в м. "Г. К." в землището на гр. В., в размер на 157 лв., като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат съдът е констатирал, че обжалваната заповед е издадена при съобразяване с критериите за законосъобразност на административните актове по чл. 41, ал. 3 от ЗАП.
Така постановеното съдебно решение не страда от единствения твърдян порок неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание, посочено в приложимата към датата на подаване на касационната жалба разпоредба на чл. 218б, ал. 1, буква "в", предложение първо от ГПК. Заявеното в писмената защита на пълномощника на касатора оплакване за допуснати от съда съществени процесуални нарушения не следва да се обсъжда първо защото петчленният състав на ВАС е указал изрично кое е касационното основание, след като тричленният състав не е установил такова и е върнал касационната жалба на Г. Г.. Освен това възражения, направени след изтичане на 14-дневния срок, който е предвиден за обжалване на съдебно решение, се явяват просрочени и като такива са недопустими и също не следва да се преценяват по същество. На трето място съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС (понастоящем отменен), а и според разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК (действащ към настоящия момент), Върховният административен съд се произнася само по посочените в жалбата, а не в писмената защита пороци на решението.
Производството пред Врачанския окръжен съд е образувано по повод на постъпила жалба (неправилно наречена "искова молба") от д-р Г. Г. Г. срещу заповед № 1637 от 06.12.2005 г. на Кмета на О. В.. С тази заповед е определена текуща пазарна цена на имот кад. № 9850294 местност "Г. К.", седма категория на площ от 0.804 дка по плана на новообразуваните имоти в землището на гр. В. на стойност 157 лева, като е отбелязано, че имотът е предоставен за ползване на В. М. З. съгласно заповед № 508/18.03.2004 г. на Кмета на О. В..
Веднага следва да се отбележи, че последната заповед не е предмет и не може да бъде предмет на съдебен контрол в това производство, което е образувано по жалба срещу друг административен акт. В административното производство се преценява законосъобразността на пряко обжалван административен акт и косвен съдебен контрол върху друг административен акт, е недопустим. Затова съдът не следва да се произнася по доводите на касатора свързани с тази заповед. Възражения за нищожност на административните актове се предявяват без ограничение във времето по реда на ЗАП (понастоящем отменен) или по реда на действащия от 1 март 2007 година Административнопроцесуален кодекс.
Факта, че с обжалваната заповед № 1637/06.12.2005 г. се определя оценка на конкретно описан имот води до извода, че за землището на гр. В. е бил изготвен, одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти (§ 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 - 28в от ППЗСПЗЗ). С плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. м по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. м по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), който на практика представлява четвърти ред за оценка (§ 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ).
В конкретния случай е неясно как ползвателя В. М. З. е включен в плана на новообразуваните имоти направо с имот с площ от 0.804 дка, тоест без първоначално да е заплатил ползваната от него земеделска земя, за да се превърне правото му на ползване по удостоверение № 138/29.6.1989 г. в право на собственост, но нарушения на ПНИ могат да се констатират само в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, идентично с чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, каквото не е настоящо образуваното и за каквото няма данни дали изобщо е проведено, тоест дали жалбоподателят Г. Г. е обжалвал заповедта на Областния управител на Област с административен център град Враца за одобряване плана на новообразуваните имоти в частта за процесния имот.
Както всеки административен акт, така и обжалваната сега заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й. В случая посочените правни основания взаимно се изключват. Оценката по § 30, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се прави от общината както се каза и по-горе с цел да се преобразува правото на ползване в право на собственост, за да има право ползвателя да бъде включен в плана на новообразуваните имоти, а оценката по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ се прави след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. При противоречие между фактически и правни основания обаче се вземат предвид фактическите и затова в случая е меродавно обстоятелството, че на имот от 804 кв. метра, вече включен в плана на новообразуваните имот под № 9850294 е направена оценка, правното основание на което е § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По отношение на размера на оценката жалбоподателят Г. Г. не спори. Видно от съставения по реда на чл. 126 от ГПК протокол, в проведеното на 10.03.2006 г. съдебно заседание изрично жалбоподателят е заявил пред състава на Врачанския окръжен съд, че оплакването му не касае цената, посочена в заповед № 1637, а именно 157 лева, а желае имота да се предостави на него да си го владее и ползва, защото е бил на майка му, ползван от нея до 1981 година и е фамилна собственост. Всъщност той оспорва основанието на издадената заповед, което обаче не може да стане в това производство, което е последващо на това по признаване правото на собственост.
В случая със заповед № 508 от 18.03.2004 г. на Кмета на О. В. е признато право на ползване вместо право на собственост на В. М. З., но този факт не може да се преценява сега в това производство, което е с предмет на обжалване друг административен акт, а именно - заповед № 1637 от 06.12.2005 г. на Кмета на О. В.. След като жалбоподателят пред първата инстанция не е оспорвал посочената в заповедта оценка, съдът не е бил длъжен служебно да назначава вещо лице, а още по-малко да прилага чл. 130 от ГПК при наличие на специални норми в ЗАП и в тази връзка оплакването в писмената защита се явява неоснователно. Недопустимо е едва в касационното производство да се предявяват претенции за така определената цена на имота в размер на 157 лева.
Според правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ първо се издава заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; след влизането й в сила се издава заповед по § 62, ал. 4 за утвърждаване на оценката; след което имота на ползвателя, придобил качеството на собственик се отразява в плана на новообразуваните имоти в четирите му части, включително се записва и в регистъра на имотите; след влизането на ПНИ в сила се издава заповед за оценка за разликата над фактически ползваната земя, отредена с плана и след влизане в сила на тази заповед се издава друга заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така изброената поредност в случая е нарушена, но проблема на жалбоподателя не може да бъде разрешен в това производство по обжалване на заповед № 1637 от 06.12.2005 г. на Кмета на О. В. при данни за влязъл в сила ПНИ.
С оглед всичко изложено до тук, постановеното от Врачанския окръжен съд решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предложение първо от ЗВАС (отменен), Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 658 от 23.03.2006 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по адм. дело № 16/2006 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Г. Г. Г.М.