Производството е по чл. 23, предл. 2 във връзка с чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област с административен център гр. В. срещу решение № 10006 от 15.11.2005 г. по адм. д. № 2546/2004 г. по описа на Върховния административен съд, V-то отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът “Диагностично консултативен център – ІV” ЕООД гр. В. и заинтересованата страна “Районен център по здравеопазване” гр. В. не са взели отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

С решение № 10006 от 15.11.2005 г. по адм. д. № 2546/2004 г., тричленния състав на ВАС, V-то отделение е отменил заповед № РД-1-7706/67 от 16.02.2004 г. на Областния управител на О. В., с която на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е иззет от “Диагностично консултативен център – ІV” ЕООД гр. В. недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ І-ви етаж от триетажна сграда, находяща се на ул. “Проф. Державин” № 19 гр. В.. Съдът е приел за установено, че правното основание, на което жалбоподателят владее имота е заповед № 127 от 31.05.1996 г. на Областния управител, по силата на т. 3 от която процесния І-ви етаж на сградата е предоставен за ползване на ДКЦ-ІV гр. В. за срок до преместването му в Обединена районна болница гр. В.. Тези права са посочени в т. 9 на съставения през 2003 г. акт за публична държавна собственост. Ответникът не е представил доказателства за преместването на жалбоподателя в ОРБ гр. В., поради което срокът по тази заповед и условието поставено в нея не е изтекъл. Заповед № 127 от 31.05.1996 г. на Областния управител е влязъл в сила административен акт, който не е отменен и поражда правни последици. Направен е окончателния извод, че имотът се ползва от жалбоподателя на годно правно основание, поради което с процесната заповед Областният управител неправилно е приложил разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС.

Атакуваното съдебно решение, предмет на контрол по реда на касационното производство, е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 218 б, б. “в” ГПК.

По първоначалното дело е било безспорно установено, че недвижим имот, представляващ І-ви етаж от триетажна сграда, находяща се на ул. “Проф. Державин” № 19 гр. В. е публична държавна собственост.

Видно от решението от 17.01.2000 г. по ф. д. № 4505/1999 г. по описа на Варненския окръжен съд, “Диагностично консултативен център – ІV” ЕООД гр. В. е дружество, едноличен собственик на капитала на което е О. В..

Със заповед № 127 от 31.05.1996 г. на Областния управител триетажната сграда със застроена площ 300 кв. м. и дворното място 690 кв. м. е предоставено за стопанисване и управление на Районен център по здравеопазване – гр. В.. По силата на т. 3 от цитираната заповед процесния І-ви етаж на сградата е предоставен за ползване на физиотерапията за срок до преместването й в Обединена районна клинична болница гр. В..

Тричленният състав на ВАС е трябвало да извърши преценката за законосъобразност на заповед № РД-1-7706/67 от 16.02.2004 г. на Областния управител на О. В. с оглед на действащата към момента на издаването й нормативна уредба.

Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗДС, (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.), имотите - публична държавна собственост, се използват за нуждите на ведомствата и общините и за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. В конкретния случай обществените потребности са от местно значение.

Според втората алинея на същия текст, (Нова - ДВ, бр. 124 от 1998 г.), имоти - публична държавна собственост, могат да се предоставят безвъзмездно за ползване на общини от Министерския съвет за задоволяване на техни нужди. Чл. 15, ал. 3 ЗДС (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) дава възможност имотите - публична държавна собственост, да се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините от Министерския съвет или определен от него орган. Очевидно “Диагностично консултативен център – ІV” ЕООД гр. В. не е от кръга на посочените в закона правни субекти, на които може да се предоставя безвъзмездно ползването на имоти – държавна собственост.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗДС предвижда, по изключение имоти - публична държавна собственост, както и части от такива имоти дори когато се отдават под наем или се ползват съвместно по договор с трети лица, предоставянето да бъде за срок от три години. В конкретния случай определеният от закона тригодишен срок е изтекъл.

Чл. 15, ал. 2 ППЗДС (Изм. ДВ, бр. 70, 2000 г.) съдържа забрана с имотите и вещите, представляващи държавна собственост, предоставени за ползване, да се осъществява стопанска дейност. Ал. 3 от същия текст дава възможност имотите – публична държавна собственост, да се предоставят безвъзмездно за управление на общини с решение на МС за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Очевидно в случая не е приложима цитираната норма, тъй като става дума за търговско дружество, макар и с общинско имущество, а не за О. В..

Физиотерапията е била част от дейността на Общинската поликлиника. Последната е друг правен субект, с различен статут, принципи на управление и финансиране за разлика от “Диагностично консултативен център – ІV” ЕООД гр. В., който е дружество по Търговския закон. Съгласно чл. 7, ал.1 ЗДС (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) ЗДС, имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се да се включват в имуществото на търговски дружества. Тази редакция на текста е била в сила към момента на издаване на процесната заповед. Последващото изменение на Закона за държавната собственост е обн. ДВ, бр. 32 от 2005 г. и не е приложимо за спорните правоотношения. В тази връзка въпроса за правоприемството е периферен по отношение същността на спора, тъй като в съдебното производство по административни дела не се разглеждат имуществени правоотношения, а само такива от административноправен характер.

Действително заповед № 127 от 31.05.1996 г. на Областния управител е влязъл в сила административен акт. Съществено е обаче, че нормативната уредба съдържа забрана за безвъзмездното предоставяне за ползване на процесния имот на “Диагностично консултативен център – ІV” ЕООД гр. В.. Следва да се отбележи, че още към момента на възникване на процесното право с цитираната заповед е бил в сила текста на чл. 15, ал. 2 ЗДС, в редакцията му обн. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., съгласно която имотите – публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на органите на държавната власт от Министерския съвет или определен от него орган. Освен това, правото на ползване на процесния първи етаж е възникнало за друго юридическо лице, което вече не съществува в правния мир. Следователно са налице предпоставки компетентния орган да прецени новата фактическа обстановка и съответно да издаде друг административен акт. Такъв представлява процесната заповед, чието основно предназначение е да преустанови действието на предходния административен акт. И това е законосъобразно, тъй като обикновено административния акт поражда, изменя или прекратява административни правоотношения.

Чл. 15 ал. 4 ППЗДС (Изм. ДВ, бр. 70, 2000 г.) предвижда при нарушаване на забраните по ал. 2 от същия правилник, правото да се отнема с решение на Министерския съвет, респ. със заповед на областния управител.

Съгласно чл. 80,ал. 1 ЗДС, държавен имот, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на областния управител.

Предвид изложените в настоящите мотиви съображения се налага извода, че Областният управител на Област с административен център гр. В. правилно е приел, че липсва правно основание “Диагностично консултативен център – ІV” ЕООД гр. В. да ползва безвъзмездно имот публична държавна собственост.

Стигайки до различни правни изводи, тричленният състав на ВАС- V отделение е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като спора е изцяло изяснен от фактическа страна се постановява ново решение по същество, с което жалбата се отхвърля.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, Петчленен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10006 от 15.11.2005 г. по адм. д. № 2546/2004 г. по описа на Върховния административен съд, V-то отделение И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Диагностично консултативен център – ІV” ЕООД гр. В. срещу заповед № РД-1-7706/67 от 16.02.2004 г. на Областния управител на О. В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. С.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. П./п/ И. Т./п/ Е. Г./п/ Н. М.

Д.Л.