Производство по чл.33-40 от Закона за Върховния административен съд вр. чл.131-132 от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано по касационна жалба на ЕТ”Анг-Х. А.”, със седалище в гр. П., против Решение №615 от 07.07.2005г. на Пловдивски окръжен съд, по адм. д.№1282 по описа за 2004г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на търговеца против данъчен ревизионен акт /ДРА/ №413/23.07.2004г. на данъчен орган при ТДД гр. П., потвърден с Решение №861/16.09.2004г. на Регионалния данъчен директор гр. П., в частта му, с която на жалбоподателя не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 13 716лв. и са определени лихви в размер на 1 925,56лв. по доставките на ЕТ”Хелиос-С. Е.” гр.Н.Искър, ЕТ”Джулиано-2002 –С. С.” гр. С., „Л”ЕООД гр. С., „И”ЕООД гр. С. и „М”ЕООД гр. С. за данъчни периоди м.02,05,06,07 и 10.2003г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл.218 б ал.1 б.”в” ГПК вр. чл.11 ЗВАС, изразяващи се в това, че

=по отношение доставките на „М”ЕООД : с придружително писмо от 08.07.2004г. в хода на ревизията са представени всички документи, поискани с Искане от 01.07.2004г. ; необоснован е изводът за липса на реално осъществени доставки по фактурите с този издател; изводът за липса на реквизити на тези фактури като основание за отказ на данъчен кредит е в нарушение на т.3 от ТР №5/14.07.2004г. на ОСС на ВАС ;

=по отношение на доставките на „И”ЕООД гр. С., следвало да се приложи разпоредбата на чл.65 ал.7 ЗДДС и са опровергани констатациите за неоткриване на представител на доставчика на декларирания данъчен адрес ; необосновани са изводите за липса на реалност на доставките поради липса на техническа и кадрова обезпеченост на фирмата-доставчик особено при наличие на доказателства за използване на предмета на тези доставки-кабели и щифтове -...