Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено от Х.Б искане за отмяна на влязло в сила Решение № 15435/14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2806/2017 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта с която е оставено в сила Решение № 487/24.01.2017 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 10547/2015 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-2210-1310490-091-001/24.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1448/24.09.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - град София относно установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 година в размер на 63 314,15 лв. и съответните лихви от 13 953,84 лв., и за 2013 г. в размер на 6 990,40 лв. и съответните лихви от 997,37 лв.

Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради нови писмени доказателства от съществено значение за делото – влязла в сила оправдателна присъда от 01.12.2015г. постановена по НОХД № 2969 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, потвърдена с Решение 291/07.07.2016 г. по ВНОХД № 158 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд, оставено в сила Решение № 278/20.12.2016 г. по наказателно дело № 1055/2016г. на Върховен касационен съд, трето наказателно отделение, както и на основание чл. 239, т. 4 АПК с твърдение, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, като визира влязлата в сила оправдателна присъда, която противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание на 07.06.2018 г., адв.. Р, като пълномощник на молителя Бисеров заявява, че...