УКАЗ № 217

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, приет от 52-рото Народно събрание на 11 юни 2026 г.

Издаден в София на 23 юни 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Николай Найденов

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията

(обн., ДВ, бр. 102 от 2008 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 73 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 56 от 2015 г., бр. 2, 7 и 77 от 2018 г., бр. 17 и 28 от 2019 г., бр. 17 от 2021 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 95 от 2025 г. и бр. 16 и 51 от 2026 г.)

§ 1. В дял втори наименованието на глава четвърта се изменя така: „Злоупотреба с монополно, господстващо или съвместно господстващо положение“.

§ 2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) В случай че предприятието, което е обект на проучване, притежава на съответния пазар пазарен дял от най-малко 50 на сто, в тежест на съответното предприятие е да докаже, че спрямо него не са налице обстоятелствата по ал. 1.“

§ 3. Създава се чл. 20а:

„Съвместно господстващо положение

Чл. 20а. (1) Съвместно господстващо положение е налице, когато между две или повече предприятия съществуват икономическа взаимозависимост или други фактори, водещи до създаване на връзка между тях, която им позволява да действат заедно в значителна степен независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи и да попречат на конкуренцията на съответния пазар.

(2) Икономическата взаимозависимост или факторите, водещи до създаване на връзка между съответните предприятия по ал. 1, се установяват при наличие на всяко едно от следните обстоятелства:

1. характеристиките на съответния пазар улесняват координиране на поведението на предприятията на пазара, без необходимост от изрично споразумение;

2. наличие на устойчивост и предвидимост на поведението на предприятията;

3. липса на насрещен натиск от страна на конкуренти, търговски партньори и потребители, водещ до ограничаване на ефективната конкуренция на пазара.

(3) При преценката си по ал. 1 и 2 комисията може да вземе предвид:

1. структурата, степента на концентрация на съответния пазар и пазарните дялове на участниците;

2. нивото на прозрачност на съответния пазар и възможността за системно и безпрепятствено наблюдение на поведението на конкурентите;

3. наличието на бариери за навлизане и потенциална конкуренция;

4. хомогенност на стоките или услугите на съответния пазар; и

5. други релевантни икономически и правни фактори.

(4) В случай че предприятията, които са обект на проучване, притежават заедно на съответния пазар пазарен дял от най-малко 60 на сто, в тежест на съответните предприятия е да докажат, че спрямо тях не са налице обстоятелствата по ал. 1.

(5) Наличието на съвместно господстващо положение не изисква доказване на споразумение или съгласувана практика между предприятията по смисъла на чл. 15.“

§ 4. Заглавието на чл. 21 се изменя така: „Забрана за злоупотреба с монополно, господстващо или съвместно господстващо положение“.

§ 5. В дял втори, глава четвърта се създават чл. 21а – 21в:

„Забрана за налагане на прекомерно високи цени

Чл. 21а. (1) Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, изразяващо се в налагане на прекомерно високи цени, с което може да се предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да се засегнат интересите на потребителите.

(2) Забраната по ал. 1 не се прилага за цени, които се регулират от държавен орган в рамките на неговата компетентност по закон.

Обхват на забраната за налагане на прекомерно високи цени

Чл. 21б. (1) Забраната по чл. 21а се прилага, когато липсва обоснована връзка на цената с икономическата стойност на продукта и/или услугата.

(2) При определяне на прекомерност на цената комисията прилага един или повече от следните критерии:

1. критерий „разходи плюс“ – когато продажната цена значително надвишава икономически обоснованите разходи и разумна норма на печалба;

2. сравнителен критерий – когато цената съществено надвишава цените на същите или сходни стоки или услуги в други държави – членки на Европейския съюз;

3. исторически критерий – когато е налице значително увеличение на цената от предприятието за кратък период без обективна икономическа причина;

4. критерий за икономическа стойност – когато цената е непропорционална спрямо икономическата стойност на стоката или услугата;

5. други релевантни икономически и правни критерии.

(3) Прилагането на критериите по ал. 2 се извършва въз основа на икономически анализ и методика, утвърдена от Министерския съвет по предложение на комисията.

Неприложимост на забраната по чл. 21 и 21а

Чл. 21в. Забраната по чл. 21 и 21а не се прилага в случай, че предприятието докаже наличие на обективни икономически причини, включително:

1. увеличение на производствените разходи;

2. промени в логистичните разходи;

3. външни пазарни фактори;

4. други доказуеми икономически обстоятелства.“

§ 6. Създава се чл. 27a:

„Секторни анализи на пазари с висока обществена значимост

Чл. 27а. (1) Комисията извършва секторни анализи на пазари с висока обществена значимост, включително:

1. селскостопански и бързооборотни хранителни продукти;

2. горива;

3. енергетика;

4. телекомуникации;

5. фармация.

(2) Анализите по ал. 1, т. 1 и 2 се публикуват ежегодно по реда на чл. 68.“

§ 7. Създава се глава шеста „а“ с чл. 28а:

„Глава шеста „а“

ЦЕНТРАЛЕН РЕГИСТЪР ЗА ПРОСЛЕДИМОСТ ПО ВЕРИГАТА ЗА ДОСТАВКИ

Проследимост по веригата за доставки

Чл. 28а. (1) За осигуряване на условия за секторен анализ, наблюдение на пазарната среда, проследимост по веригата за доставки и ранно установяване на данни за нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията или други нарушения по компетентност се създава електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, както и на други продукти на етап търговия на едро от бизнес операторите до дистрибуцията до краен потребител, определени с наредбата по ал. 4.

(2) Бизнес операторите са длъжни да подават към регистъра по ал. 1 информация в електронен вид за веригата за доставки от всяко първо пускане в стокооборот на пазара в страната на селскостопански и хранителни продукти и всяка последваща дистрибуция на етап търговия на едро.

(3) Регистърът по ал. 1 се води и поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Информацията в регистъра за ценовите нива е достъпна само за съответните държавни органи, които могат да извършват проверка в рамките на своята компетентност.

(4) Информацията, която се вписва, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

(5) Регистърът по ал. 1 осигурява автоматизирано събиране, обработване, съпоставяне и анализ на данни, включително чрез алгоритмични и/или изкуственоинтелектни средства, за откриване на индикатори за пазарни деформации, нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията, нарушения на потребителските права, данъчни, митнически, санитарни, фитосанитарни или други рискове за нарушения по компетентност, които да послужат за проверка от компетентните органи.

(6) В наредбата по ал. 4 се определят и условията, при които може да се изисква подаването на определена информация за вписване в регистъра по ал. 1, по отношение на:

1. веригата за доставки на храни на етап търговия на дребно;

2. доставките на първични продукти и храни съгласно чл. 37, ал. 1 и 2 и чл. 38 от Закона за храните.

(7) Обменът на данни на регистъра по ал. 1 с други регистри и бази данни се урежда с наредбата по ал. 4.

(8) Наредбата по ал. 4 съдържа описание на продуктите и групите продукти – обект на проследяване, както и реда на тяхното поетапно включване в регистъра по ал. 1.

(9) Последващото включване на други продукти и/или групи продукти в регистъра по ал. 1 се осъществява след включването им в наредбата по ал. 4.

(10) Достъпът и обменът на лични данни в регистъра по ал. 1 се осъществяват при спазване изискванията за защита на личните данни.“

§ 8. В чл. 37б се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 се създават т. 13 – 31:

„13. налагане от купувача на търговски условия, които доставчикът не би приел при наличие на други възможности за реализация на продуктите;

14. налагане от купувача на договорни условия, които създават необосновано предимство за купувача, в резултат на което се увреждат или могат да бъдат увредени интересите на доставчика;

15. едностранно налагане от купувача на селскостопански и хранителни продукти на доставчика на цени, плащания, условия на продажба или начини на продажба, които са дискриминационни и необосновани;

16. едностранно налагане от купувача на такси за предлагане продукцията на доставчика на селскостопански и хранителни продукти в търговското помещение на купувача;

17. едностранно налагане от купувача на селскостопански и хранителни продукти на доставчика на отстъпки, предоставяне на спомагателни услуги, реклами, такси, обратни услуги и други допълнителни услуги, всички изброени пряко или косвено, свързани с храните или тяхната реализация;

18. искане от купувача на последващи, ретроактивни и/или условни бонуси, отстъпки или плащания, които не са включени във фактурната цена към момента на доставката и не са свързани с конкретна, измерима и доказуема насрещна услуга;

19. прилагане на търговски модел, при който реалната придобивна цена се формира чрез скрити, последващи или непрозрачни плащания, бонуси, компенсации или прихващания и/или доставчикът не може да установи по ясен начин реалната стойност на сделката към момента на доставката;

20. прехвърляне върху доставчика на търговски риск от непродадени количества, промоционални кампании, намаления на крайни цени, вътрешни търговски решения на купувача или загуби след приемане на стоката;

21. изискване доставчикът да участва финансово в промоция, намаление или търговска кампания, организирана по инициатива на купувача, без предварително писмено споразумение за срок, обхват, количества, цена и финансов ефект;

22. обвързване на достъпа до търговска мрежа с предоставяне на отстъпки, бонуси, безплатни количества, рекламни услуги, логистични услуги или други плащания, които не отразяват реална и доказуема икономическа стойност;

23. изискване или налагане на доставчик да участва в промоционално намаление на стока, при условие че по-малко от 50 на сто от общия размер на намалението се поема за сметка на купувача;

24. изискване или налагане на доставчик участие в намалението в размер, надвишаващ 10 на сто от доставната цена, когато намалението е по инициатива на купувача;

25. дискриминация между търговски партньори, изразяваща се във:

а) прилагане от купувача на различни търговски отстъпки, бонуси, такси или други финансови условия към съпоставими селскостопански и хранителни продукти от една и съща продуктова категория, когато разликата в нетната търговска отстъпка надвишава 10 на сто;

б) прилагане от купувача на различни по размер търговски надценки към съпоставими селскостопански и хранителни продукти от една и съща продуктова категория, когато разликата в търговската надценка надвишава 10 на сто;

26. налагане от купувача на доставчика на задължение селскостопански и хранителни продукти да бъдат доставяни, съхранявани, излагани или продавани единствено в амбалаж, опаковка, касетки, контейнери, тарелки, мрежи, чували, гацa, насипен вид или друг формат, определен от купувача, когато това води или може да доведе до заличаване, прикриване, замяна или отслабване на търговската марка, фирмената идентичност, произхода или разпознаваемостта на доставчика, освен когато това е изрично предварително договорено между страните във връзка с производство, доставка или реализация на продукти под собствена търговска марка на купувача;

27. отказ на купувача без обективна и писмено мотивирана причина да приеме стока на доставчика в собствен, сходен, технически съвместим и съответстващ на изискванията за безопасност, логистика, транспорт, съхранение и етикетиране амбалаж, опаковка или съд за еднократна или многократна употреба, обозначен с търговската марка, логото, фирменото наименование или друг отличителен знак на доставчика, освен когато използването на различен формат е предварително договорено във връзка с реализация на продукти под собствена търговска марка на купувача;

28. изискване продукт, доставен от доставчика в брандирана опаковка, амбалаж или разфасовка, да бъде разопакован, разфасован, предлаган насипно, наливно, витринно или в друг небрандиран вид, когато това води или може да доведе до заличаване, прикриване, замяна или затрудняване установяването на търговската марка, произхода, производителя или доставчика на продукта от крайния потребител, освен когато:

а) това е предварително изрично договорено между страните във връзка с производство, доставка или реализация на продукти под собствена търговска марка на купувача; или

б) естеството на продукта, начинът на продажба или приложимите нормативни изисквания предполагат продажба в насипен, наливен, витринен или разфасован вид, при условие че на мястото на предлагане е осигурена ясна, видима и недвусмислена информация чрез етикет, табела, маркировка или друг подходящ способ, позволяващ идентифициране на производителя, доставчика, търговската марка (когато е приложимо) и произхода на продукта;

29. изваждане от асортимент, ограничаване на обеми, влошаване на позициониране, отказ от промоционално участие или замяна на продукт на доставчика с продукт под собствена марка на купувача или на свързано с него лице, когато това представлява ответно търговско действие или не е основано на предварително определени, обективни и проверими критерии;

30. прилагане от купувача на ценова промяна по искане на доставчика, при която намаленията на доставните цени се приемат и отразяват незабавно, когато са в полза на купувача, а увеличенията на доставните цени се отлагат без обективна икономическа причина, и това води или може да доведе до необосновано икономическо предимство за купувача или до прехвърляне на икономически риск върху доставчика;

31. предприемане или заплашване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчик, включително прекратяване или неподлежащо на обективна обосновка ограничаване на договора, изваждане от асортимент, намаляване на поръчки, влошаване на позициониране или забавяне на плащания, когато доставчикът отказва да приеме нелоялна търговска практика, упражнява свои права или съдейства на компетентен орган.“

2. Създава се ал. 4:

„(4) За нелоялни търговски практики се смятат и всички действия или бездействия на купувача, при които не са налице обстоятелствата на фактическите състави по ал. 1, т. 1 – 31 и чл. 37в и могат да застрашат или увредят интересите на доставчика по недобросъвестен начин.“

§ 9. Член 37в се изменя така:

„Условни забрани

Чл. 37в. (1) Забранени за прилагане са следните търговски практики, освен когато са изпълнени условията по ал. 2:

1. връщане от купувача на непродадени продукти, без той да е заплатил за тях и/или за изхвърлянето им;

2. заплащане от доставчика като условие за складирането, излагането или включването в продуктовата гама на негови продукти или предлагането на пазара на такива;

3. искане от купувача за заплащане от доставчика на всички или част от разходите за намалени цени на селскостопански и хранителни продукти, продавани от купувача в рамките на промоция, освен ако преди промоцията, която се прави по инициатива на купувача, купувачът уточни срока на промоцията и очакваните количества селскостопански и хранителни продукти, които ще бъдат поръчани по намалени цени;

4. искане от купувача за заплащане от доставчика на рекламни дейности на купувача;

5. искане от купувача за заплащане от доставчика за маркетингови дейности на купувача;

6. заплащане от доставчика на купувача за оборудване и/или поддържане на помещения, използвани за продажбата на продуктите;

7. искане от купувача за заплащане от доставчика на транспортни и/или логистични разходи.

(2) Практиките по ал. 1 не са забранени само когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. договорени са предварително и писмено с ясни, недвусмислени и икономически обосновани условия в договора за доставка или в последващо споразумение;

2. определени са конкретният предмет, срок, обхват, цена и начин на изпълнение;

3. услугата или действието е реално предоставено;

4. стойността е икономически обоснована и пропорционална;

5. доставчикът е получил документ, удостоверяващ изпълнението;

6. плащането е отразено по прозрачен начин в счетоводните и търговските документи.

(3) Когато купувачът изисква плащане по ал. 1, той е длъжен предварително да предостави на доставчика писмен разчет, съдържащ:

1. правното и икономическото основание на плащането;

2. конкретна насрещна услуга;

3. начин на формиране на стойността;

4. очакван резултат;

5. срок и обхват;

6. количества, продукти и обекти, за които се отнася;

7. начин на доказване на изпълнението;

8. плащанията за единица стока или общия размер на плащанията, в зависимост от случая;

9. разходите за плащане, както и информация за това на какво се основават.“

§ 10. В чл. 56, ал. 1, изречение първо думите „или да наложи други мерки“ се заменят с „или да преустанови или измени прилаганите търговски условия или да наложи други структурни или поведенчески мерки“.

§ 11. В чл. 100, ал. 1, т. 1 думите „по чл. 15 или 21“ се заменят с „по чл. 15, 21 или 21а“.

§ 12. Създава се чл. 100а:

„Имуществени санкции при неподаване на данни

Чл. 100а. (1) При неподаване на данни за вписване в регистъра по чл. 28а, ал. 1, както и при подаване на невярна, непълна или заблуждаваща информация, когато това води или може да доведе до прикриване на нелоялна търговска практика, на нарушителя се налага имуществена санкция:

1. за предприятия с годишен оборот до 2 500 000 евро – от 2 500 до 25 000 евро;

2. за предприятия с годишен оборот от 2 500 000 до 25 000 000 евро – от 10 000 до 100 000 евро;

3. за предприятия с годишен оборот от 25 000 000 до 250 000 000 евро – от 25 000 до 250 000 евро;

4. за предприятия с годишен оборот над 250 000 000 евро – от 50 000 до 500 000 евро или до 1 на сто от общия оборот за предходната финансова година, когато тази сума е по-висока.

(2) При повторно нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение, имуществената санкция е в размер до два пъти максималния размер по ал. 1, но не повече от 2 на сто от общия оборот за предходната финансова година.

(3) При системни нарушения се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Системни нарушения са три или повече нарушения по ал. 1, извършени за период от две години.

(4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица.

(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“

§ 13. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 60, 61, 62 и 63:

„60. „Краен потребител“ е последният потребител на даден хранителен продукт, който няма да използва храната като част от операция или дейност на предприятие за производство на храни.

61. „Бизнес оператор“ е:

а) лице по смисъла на чл. 9 от Закона за храните;

б) търговец на пресни плодове и/или зеленчуци по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;

в) производител на плодове и зеленчуци, който притежава и/или ползва обект за търговия на едро;

г) лице, извършващо търговия на дребно, когато притежава и/или ползва склад към обекта за търговия на дребно, в който се съхраняват, разпределят и претоварват продукти в големи обеми, характерни за търговия на едро;

д) собственикът и/или ползвателят на обектите за съхранение на зърно, вписан в регистъра по чл. 58н, ал. 5 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;

е) лице, извършващо търговия със зърно (обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, тритикале, слънчоглед, рапица, соя и оризова арпа) над 50 тона годишен обем за всеки продукт;

ж) вносител на храни;

з) други лица, извършващи търговия с продуктите, определени в наредбата по чл. 28а, ал. 4.

62. „Търговия на едро със селскостопански и хранителни продукти“ е етап от дистрибуцията на селскостопански и хранителни продукти, включващ всички дейности по придобиване, съхраняване, предоставяне и/или продажба на селскостопански и хранителни продукти, които не са предназначени за директно предоставяне на крайния потребител, а са предвидени за по-нататъшна препродажба, производство, преработка, внос или износ от други бизнес оператори (търговци на едро, производители и/или износители).

63. „Прекомерно висока цена“ е цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба и е несправедлива сама по себе си или спрямо съпоставими продукти и услуги.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 14. Министерският съвет приема наредбата по чл. 28а, ал. 4 в срок от три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 15. В едномесечен срок от приемането на наредбата по чл. 28а, ал. 4 Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията съвместно с компетентните органи, определени в наредбата по чл. 28а, ал. 4, изготвя задание за изработка на електронния регистър по чл. 28а, ал. 1.

§ 16. (1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията със заповед определя дата на пускането в експлоатация на регистъра по чл. 28а, ал. 1. Заповедта се публикува на интернет страницата на министерството не по-късно от 14 дни преди датата на пускането в експлоатация на регистъра.

(2) Задължението за бизнес операторите по чл. 28а, ал. 2 за подаване на данни към регистъра по чл. 28а, ал. 1 възниква не по-рано от 30 дни след пускането на регистъра в експлоатация. Конкретният срок по изречение първо се определя със заповедта по ал. 1.

§ 17. Договорите за доставка, сключени преди влизането в сила на този закон, се привеждат в съответствие с глава седма „б“ в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 18. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за защита на конкуренцията изготвя и предлага за утвърждаване от Министерския съвет методиката по чл. 21б, ал. 3.

§ 19. Образуваните до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.

§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 52-рото Народно събрание на 11 юни 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Михаела Доцова

3322