21.4.2012

BG Официален вестник на Европейския съюз

C 118/10

Жалба, подадена на 8 декември 2011 г. от Grand Hotel Abi d’Oru SpA срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 20 септември 2011 г. по съединени дела T-394/08, T-408/08, T-453/08 и T-454/08, Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия

(Дело C-633/11 P)

2012/C 118/15

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Grand Hotel Abi d’Oru SpA (представители: D. Dodaro и R. F. Masuri, avvocati)

Други страни в производството: Европейска комисия, Regione autonoma della Sardegna, Selene di Alessandra Cannas Sas и др.

Искания на жалбоподателя

— Да се отмени Решението на Общия съд на Европейския съюз от 20 септември 2011 г. по съединени дела T-394/08, T-408/08, T-453/08 и T-454/08, в частта, в която:

а) се отхвърля оплакването на жалбоподателя, изведено от нарушение на задължението за уведомяване на решението за коригиране съгласно член 254, параграф 3 ЕО и член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/99 (1) (точки 103—112 от съдебното решение),

б) се отхвърля оплакването на жалбоподателя, изведено от липсата на мотиви относно преценката на стимулиращия ефект на спорните помощи (точки 136—145 и 218—228 от съдебното решение),

поради изопачаване на правните основания на жалбата и поради грешка при прилагане на правото и нелогичност и противоречивост на мотивите,

— да се отмени Решение 2008/854/ЕО на Европейската комисия от 2 юли 2008 година относно схема за държавна помощ C1/04 (ex NN 158/03 и CP 15/2003): злоупотреба с мярка за помощ N 272/98, Регионален закон № 9 от 1998 г. (ОВ L 302, стр. 9),

— да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

Обжалваното съдебно решение било опорочени от неправилното прилагане на член 254 ЕО, както и на Регламент (ЕО) № 659/99 и от нелогичността и противоречивостта на мотивите, в частта, която се приема, че „адресат на решението за коригиране е била изключително Италианската република, а не получателите на спорната схема. Следователно член 254, параграф 3 ЕО не е задължавал Комисията да изпраща уведомление за решението за коригиране до Grand Hotel Abi d’Oru“ (точка 107 от съдебното решение). Според жалбоподателя тези мотиви са в противоречие с точки 71 и 72 от самото съдебно решение.

По-нататък съдебното решение не позволявало да се признае функционална квалификация на решението за коригиране различна от тази на решението за започване на официалната процедура по разследване, чиято принадлежност към вече започналата процедура налага, според жалбоподателя, задължението да се вземат предвид страните, които вече участват конкретно в тази процедура. Грешката, която допускал Общият съд като приравнявал решението за коригиране на решение за започване на официалната процедура по разследване, предполагала неправилна преценка на приложното поле на член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

Обжалваното съдебно решение било опорочено и от изопачаване на правните основания на жалбата, от грешка при прилагане на правото и от нелогичност и противоречивост на мотивите, тъй като Общият съд не бил мотивирал, дори имплицитно, причините за отхвърляне на оплакването, изведено от допуснатата от Комисията явна грешка в преценката на стимулиращия ефект на помощта.

Накрая, както Комисията в обжалваното решение, така и Общият съд в обжалваното съдебно решение изопачавали намерението на жалбоподателя, приемайки че той има за цел да прехвърли на индивидуална плоскост решение, което се основава на общ режим, и поради това неправилно отказвали да преценят влиянието, което представените от жалбоподателя доказателствата са могли да окажат върху преценката на обхвата на схемата за помощ по принцип.

(1)ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр.41.