11.6.2011

BG Официален вестник на Европейския съюз

C 173/4

Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 2 март 2011 г. — Федерална република Германия/Z

(Дело C-99/11)

2011/C 173/07

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Федерална република Германия

Ответник: Z

Преюдициални въпроси

1. Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на религия, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, представлява акт на преследване по смисъла на първата посочена разпоредба, а за да е налице тежко нарушение на свободата на религия, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?

2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:

а) Ограничава ли се същината на свободата на религия до изповядването и до практикуването на определено вероизповедание по домовете или при съседи, или акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на определено вероизповедание в държавата по произход се поставят в опасност телесната неприкосновеност, животът и физическата свобода, което кара молителят да се откаже от такова публично практикуване на своето вероизповедание?

б) Ако е възможно в същината на свободата на религия да се включват и определени действия във връзка с публичното практикуване на съответното вероизповедание:

За да се приеме, че е налице тежко нарушение на свободата на религия, достатъчно ли е в конкретния случай самият молител да възприема посочения начин на практикуване на неговото вероизповедание за абсолютно необходим, за да съхрани религиозната си идентичност, или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема този начин на практикуване на съответното вероизповедание за централен елемент от религиозно си учение, или може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на религия в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?

3. При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Налице ли е „обосновано опасение от преследване“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, ако се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме определени действия — които не са част от същината на свободата на религия — във връзка с практикуването на вероизповеданието си, независимо че това ще постави в опасност телесната неприкосновеност, живота или физическата свобода, или следва основателно да се очаква от молителя да се откаже от подобно практикуване на вероизповеданието си за в бъдеще?

(1)Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).