18.4.2016

BG Официален вестник на Европейския съюз

C 136/11

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 18 януари 2016 г. — Visser Vastgoed Beleggingen BV/Raad van de gemeente Appingedam

(Дело C-31/16)

(2016/C 136/16)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: Visser Vastgoed Beleggingen BV

Ответник: Raad van de gemeente Appingedam

Преюдициални въпроси

1) Трябва ли понятието „услуга“ в член 4, параграф 1 от Директивата за услугите (1) да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директивата за услугите на основание член 2, параграф 1 от същата?

2) Посочената в точка 8 уредба цели да не допуска на територията извън центъра на града определени форми на търговията на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона.

Предвид съображение 9 от Директивата за услугите, отпада ли от обхвата ѝ правило, което съдържа подобна уредба, тъй като такива правила следва да се разглеждат като „[п]равила относно […] селищно устройство, […] които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“?

3) Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?

4) Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директивата за услугите към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?

5) a) Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената в точка 8, в обхвата на понятието „изискване“ по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 15 от Директивата за услугите, а не в обхвата на понятието „разрешителен режим“ по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директивата за услугите?

б) Допускат ли член 14, точка 5 от Директивата за услугите — доколкото уредба като посочената в точка 8 попада в обхвата на понятието „изискване“ — или членове 9 и 10 от Директивата за услугите — доколкото уредба като посочената в точка 8 попада в обхвата на понятието „разрешителен режим“ — приемането на уредба като посочената в точка 8 от общинската администрация?

6) Попада ли уредба като посочената в точка 8 в обхвата на членове 34 — 36 ДФЕС или членове 49 — 55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?

(1)Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (OB L 376, 27.12.2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).