Дело C-99/09
Polska Telefonia Cyfrowa sp. z o.o.
срещу
Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy)
„Далекосъобщителни услуги — Директива 2002/22/ЕО — Член 30, параграф 2 — Преносимост на телефонните номера — Правомощия на националните регулаторни органи — Потребителска такса — Възпиращ характер — Вземане предвид на разходите“
Резюме на решението
Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22
(член 30, параграф 2 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)
Член 30, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че националният регулаторен орган трябва да вземе предвид понасяните от операторите на мобилни телефонни мрежи разходи за осигуряване на преносимост на номера, когато преценява дали потребителската такса за тази услуга има възпиращ характер. Той обаче има право да определи пределен размер на начисляваната от операторите такса, който е по-нисък от понасяните от последните разходи, когато изчислената само на основата на тези разходи такса може да възпре потребителите да използват възможността за преносимост.
(вж. точка 28 и диспозитива)
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
1 юли 2010 година(*)
„Далекосъобщителни услуги — Директива 2002/22/ЕО — Член 30, параграф 2 — Преносимост на телефонните номера — Правомощия на националните регулаторни органи — Потребителска такса — Възпиращ характер — Вземане предвид на разходите“
По дело C‑99/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Sąd Najwyższy (Полша) с акт от 19 декември 2008 г., постъпил в Съда на 11 март 2009 г., в рамките на производство по дело
Polska Telefonia Cyfrowa sp. z o.o.
срещу
Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н J.‑C. Bonichot, председател на състав, г‑жа C. Toader, г‑н K. Schiemann, г‑н P. Kūris (докладчик) и г‑н L. Bay Larsen, съдии,
генерален адвокат: г‑н Y. Bot,
секретар: г‑н K. Malacek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 март 2010 г.,
като има предвид становищата, представени:
–за Polska Telefonia Cyfrowa sp. z o.o, от адв. S. Dudzik и адв. M. Korcz, radcy prawni,
–за Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej, от адв. M. Kołtoński и адв. M. Chmielewska, radcy prawni,
–за полското правителство, първоначално от г‑н M. Dowgielewicz, а впоследствие от г‑жа K. Zawisza и г‑н S. Sala, в качеството на представители,
–за словашкото правителство, от г‑жа B Ricziová, в качеството на представител,
–за Европейската комисия, от г‑жа K. Mojzesowicz и г‑жа C. Vrignon, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 април 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 30, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (OB L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).
2Запитването е отправено в рамките на спор между Polska Telefonia Cyfrowa sp. zoo (наричано по-нататък „PTC“) и Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej (председател на службата за електронни съобщения, наричан по-нататък „председателят на СЕС“) по повод на решението от 1 август 2006 г., с което последният налага на жалбоподателя глоба от 100 000 PLN (около 24 350 EUR).
Правна уредба
Правна уредба на Съюза
3Съображения 40 и 41 от Директивата за универсалната услуга гласят следното:
„(40) Преносимостта на номерата е ключов фактор за избора на потребителите и за ефективната конкуренция в конкурентната далекосъобщителна среда, така че крайните потребители да могат по желание да запазват своя номер или своите номера в обществената телефонна мрежа независимо от организацията, която предоставя услугата. Предоставянето на такава възможност между връзките в обществената телефонна мрежа при определени и неопределени обекти излиза извън приложното поле на настоящата директива. Въпреки това държавите членки могат да прилагат разпоредби за пренасяне на номера между мрежите, които предоставят услуги [в определено местоположение] и мобилните мрежи.
(41)Въздействието от преносимостта на номерата се засилва, когато съществува прозрачна информация за тарифите, както за крайните потребители, които пренасят номерата си, така и за крайните потребители, които търсят абонати, пренесли своите номера. Националните регулаторни органи [наричани по-нататък „НРО“] следва по възможност да улесняват постигането на подходяща прозрачност на тарифите като част от преносимостта на номерата.“
4Член 30 от Директивата за универсалната услуга предвижда:
„1.Държавите членки гарантират, че всички абонати на обществени телефонни услуги, включително мобилни услуги, могат, по желание, да запазят номера(та) си независимо от предприятието, което предоставя услугата:
а)в случаите на географски номера на специфично местоположение; и
б)в случаите на негеографски номера на всяко местоположение.
Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат към пренасянето на номера между мрежи, които предоставят услуги [в определено] местоположение, и мобилни мрежи.
2.[НРО] гарантират, че ценообразуването за взаимосвързаността във връзка с предоставянето на [преносимост] на номера е [разходоориентирано] и че преките такси за абонатите, ако има такива, не действат като пречка за използването на тези възможности.
3.[НРО] не налагат тарифи на дребно за пренасянето на номера по начин, който нарушава конкуренцията, примерно чрез установяването на специфични или общи тарифи на дребно.“
Национална правна уредба
5Член 41 от Закона за далекосъобщенията (ustawa-Prawo telekomunikacyjne) от 16 юли 2004 г. (Dz. U. № 171, позиция 1800) в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон за далекосъобщенията“), гласи следното:
„1.Свързаните с осигуряването на преносимост на номерата между мрежите цени за взаимно свързване се определят спрямо разходите.
2.Цените за взаимно свързване и достъп до далекосъобщителните услуги, свързани със свободния избор на доставчик на услуги, се определят спрямо разходите.“
6Член 71 от Закона за далекосъобщенията предвижда:
„1.Абонат, сключил договор с доставчик на услуги, който гарантира свързване с обществената телефонна мрежа на даден оператор, може при смяна на оператора да изиска прехвърлянето на номера, който е получил, към мрежата на другия оператор в 1) района на номера, в случаите на географски номера, 2) в цялата страна, ако номерата не са географски.
2.Разпоредбата на параграф 1 не се прилага в случаите на пренасяне на номера между обществени телефонни мрежи, които предоставят услуги в определено местоположение, и обществени мобилни мрежи.
3.При смяна на оператора доставчикът на услуги може да начисли на абоната за прехвърлянето на номера му определена в неговите тарифи еднократна такса, чийто размер не следва да възпира абоната да използва тази възможност.“
7Член 74 от Закона за далекосъобщенията гласи:
„1.Доставчикът на услуги, който осигурява свързването към обществената телефонна мрежа, и операторът, към чиято мрежа е свързан даден абонат, страна по договор с доставчика на услуги за свързване с обществената телефонна мрежа, са длъжни да осигурят възможности за упражняване на правата на абоната, посочени в членове 69—72, тоест да създадат подходящи технически условия или да сключат договор съгласно съответно член 31 и член 128, и ако тези възможности са налице, да гарантират тяхното упражняване.
[…] 3.Председателят на СЕС може да наложи на доставчика и на оператора по параграф 1 посочената в член 209, параграф 1, точки 15—17 глоба, ако:
1)не са осигурили възможност за упражняването на правата на абоната, посочени в параграф 1;
2)не са гарантирали упражняването на правата на абоната, въпреки че това е било възможно;
3)са гарантирали упражняването на правата на абоната в нарушение на разпоредбите на закона или на посочения в член 73 правилник.“
8Съгласно член 209, параграф 1, точка 16 от посочения закон:
„Който възпрепятства абонатите да упражнят правото си на преносимост на номера […], се наказва с глоба.“
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
9Видно от акта за преюдициално запитване, председателят на СЕС налага на PTC глоба от 100 000 PLN (около 24 350 EUR), по съображение че еднократната такса от 122 PLN (около 29,70 EUR), която в периода от 28 март до 31 май 2006 г. PTC начислява при смяна на оператора, представлява нарушение на член 71, параграф 3 от Закона за далекосъобщенията, тъй като подобен размер възпира абонатите на PTC да упражнят правото си на преносимост на номера.
10PTC подава жалба срещу решението на председателя на СЕС пред Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд, гр. Варшава). С решение от 6 март 2007 г. последният отхвърля тази жалба.
11PTC обжалва това решение пред Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд, гр. Варшава), който с решение от 5 февруари 2008 г. отменя обжалваното решение, като приема, че размерът на еднократната такса за преносимост на номера не може да се изчислява, без да се вземат предвид понасяните от оператора разходи за извършването на тази услуга. Председателят на СЕС подава касационна жалба срещу това решение.
12В този контекст Sąd Najwyższy (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 30, параграф 2 от Директивата [за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че компетентният [НРО], който следи таксите за абонатите да не възпират използването на възможността за преносимост на номера, е длъжен да взема предвид разходите, понасяни от операторите на мобилна телефонна мрежа за извършването на тази услуга?“
По преюдициалния въпрос
13Със своя преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 30, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга трябва да се тълкува в смисъл, че НРО трябва да вземе предвид понасяните от операторите на мобилни телефонни мрежи разходи за осигуряване на преносимост на номера, когато преценява дали потребителската такса за тази услуга има възпиращ характер.
14Видно от акта за преюдициално запитване в основата на спора в главното производство са твърденията на PTC, че член 30, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга изисква от НРО да вземат предвид при посочената преценка разходите, понасяни от операторите за осигуряване на преносимост на номера.
15Като начало следва да се уточни, че понятието за преносимост на номера обхваща възможността за телефонния абонат да запази своя номер при смяна на оператора (Решение от 13 юли 2006 г. по дело Mobistar, C‑438/04, Recueil, стр. I‑6675, точка 23).
16За осигуряването на тази възможност е необходимо платформите на операторите да бъдат съвместими, номерът на абоната да бъде прехвърлен от един оператор към друг и техническите операции да позволяват насочване на телефонните повиквания към пренесения номер (вж. Решение по дело Mobistar, посочено по-горе, точка 24).
17Съгласно съображение 40 от Директивата за универсалната услуга с осигуряването на преносимост на номера се цели премахване на пречките пред свободния избор на потребителите, по-конкретно когато същите правят избор измежду операторите на мобилни телефонни мрежи, и по този начин гарантиране на ефективна конкуренция на пазара на телефонни услуги (вж. Решение по дело Mobistar, посочено по-горе, точка 25).
18За постигането на тези цели, в член 30, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга законодателят на Съюза предвижда, че НРО гарантират, че цените за взаимно свързване при осигуряването на преносимост на номера са разходоориентирани и че евентуалните такси за абонатите не възпират последните да използват тази възможност (вж. Решение по дело Mobistar, посочено по-горе, точка 26).
19Освен това следва да се отбележи, че член 30, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга изисква от НРО да следят операторите да определят цените спрямо своите разходи и цените да не са възпиращи за потребителя (вж. Решение по дело Mobistar, посочено по-горе, точка 33).
20При условие че тарифите са определени спрямо разходите, посочената разпоредба предоставя на НРО известна оперативна самостоятелност при преценката на ситуацията и избора на най-подходящия според тях метод за осигуряване на пълна ефективност на преносимостта, така че потребителите да не бъдат възпирани да използват тази възможност (вж. Решение по дело Mobistar, посочено по-горе, точка 34).
21В това отношение от практиката на Съда следва, че член 30, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга допуска НРО предварително и с помощта на теоретичен модел за разходите да определят пределните цени, които могат да бъдат поискани на получаващия оператор от даващия оператор като разходи за установяване на връзка, ако тарифите са определени спрямо разходите така, че потребителите да не бъдат възпирани да използват възможността за преносимост (вж. в този смисъл Решение по дело Mobistar, посочено по-горе, точка 37).
22От изложеното по-горе следва, че понасяните от оператора разходи за взаимно свързване и размерът на потребителската такса по принцип са обвързани. Поради това е възможен компромис между интересите на потребителите и на операторите.
23Необходимо е да се припомни, че в съответствие със съображение 41 от Директивата за универсалната услуга НРО следва да улесняват постигането на подходяща прозрачност на ценообразуването при услугата за преносимост на номера.
24Следва също да се подчертае, както генералният адвокат отбелязва в точки 52, 53 и 55 от заключението си, че методът, който НРО са избрали, за да преценят дали таксата има възпиращо действие, трябва да бъде съгласуван с принципите на определяне на цените за взаимно свързване и да дава възможност да се осигури обективност, пълна ефективност и прозрачност на ценообразуването.
25Ето защо от общата система на Директивата за универсалната услуга следва, че като използва обективен и надежден метод, НРО трябва да определи както понасяните от операторите разходи за осигуряване на преносимост на номера, така и пределния размер на таксата, над който потребителите могат да откажат посочената услуга.
26След като извърши тази преценка, НРО трябва евентуално да се противопостави на прилагането на такса, която макар да е свързана с посочените разходи, предвид всички данни, с които НРО разполага, има възпиращ за потребителя характер.
27Следователно в тази хипотеза за НРО може да се окаже необходимо да приеме, че размерът на потребителската такса трябва да бъде по-нисък от размера, определен само на основата на изчислените по обективен и надежден метод разходи, които операторите трябва да направят, за да осигурят преносимост на номерата.
28С оглед на всички тези съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга трябва да се тълкува в смисъл, че НРО трябва да вземе предвид понасяните от операторите на мобилни телефонни мрежи разходи за осигуряване на преносимост на номера, когато преценява дали потребителската такса за тази услуга има възпиращ характер. Той обаче има право да определи пределен размер на начисляваната от операторите такса, който е по-нисък от понасяните от последните разходи, когато изчислената само на основата на тези разходи такса може да възпре потребителите да използват възможността за преносимост.
По съдебните разноски
29С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 30, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) трябва да се тълкува в смисъл, че националният регулаторен орган трябва да вземе предвид понасяните от операторите на мобилни телефонни мрежи разходи за осигуряване на преносимост на номера, когато преценява дали потребителската такса за тази услуга има възпиращ характер. Той обаче има право да определи пределен размер на начисляваната от операторите такса, който е по-нисък от понасяните от последните разходи, когато изчислената само на основата на тези разходи такса може да възпре потребителите да използват възможността за преносимост.
Подписи
* Език на производството: полски.