17.8.2020

BG Официален вестник на Европейския съюз

C 271/29

Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 10 юни 2020 година — „Топлофикация София“ ЕАД

(Дело C-256/20)

(2020/C 271/38)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Ищец:„Топлофикация София“ ЕАД

Преюдициални въпроси

1. Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (1) г. от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че при определяне на обичайното местопребиваване на длъжник като предпоставка по националното право за провеждане на едностранно формално производство без събиране на доказателства, каквото е това за издаване на заповед за изпълнение, националният съд е длъжен да тълкува всяко обосновано съмнение за това, че длъжникът има обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, като липса на правна предпоставка за издаване на такава заповед, съответно — като основание за невлизане на заповедта в сила?

2. Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, който след издаване на заповед за изпълнение срещу определен длъжник е установил, че този длъжник вероятно няма обичайно местопребиваване в държавата на съда, и при условие, че това представлява пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу такъв длъжник по националното право, да обезсили издадената заповед за изпълнение служебно въпреки липсата на изрична законодателна разпоредба в този смисъл?

3. Ако отговорът на въпрос [2] е отрицателен, то следва ли посочените в същия въпрос разпоредби да се тълкуват в смисъл, че задължават националния съд да обезсили издадената заповед за изпълнение, ако е извършил проверка и е установил със сигурност, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд?

(1)OB 2012, L 351, стр. 1