21.5.2011

BG Официален вестник на Европейския съюз

C 152/16

Преюдициално запитване, отправено от Corte Suprema di Cassazione (Италия) на 21 март 2011 г. — Наказателно производство срещу Demba Ngagne

(Дело C-140/11)

2011/C 152/28

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte Suprema di Cassazione

Страна в главното производство

Demba Ngagne

Преюдициални въпроси

а) Трябва ли член 7, параграфи 1 и 4, член 8, параграфи 1, 3 и 4 и член 15, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавата членка да разпореди, отклонявайки се от установените приоритети и посочения в тези разпоредби процесуален ред, на незаконно пребиваващия чужденец да напусне територията на страната, когато незабавното или чрез задържане принудително извеждане не е възможно?

б) Трябва ли в резултат на това член 15, параграфи 1, 4, 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка да приеме, че неоправданата липса на съдействие от страна на чужденеца за доброволното му връщане е достатъчно основание същият да бъде подведен под отговорност и да му бъде наложена свързана със задържане санкция (наказание лишаване от свобода), чийто срок надвишава (до десет пъти) вече изтеклия срок на задържане за целите на извеждането или срока на задържане, което обективно не може да бъде извършено?

в) Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2008/115/ЕО, включително от гледна точка на член 8 от същата директива и областите, предмет на обща политика, определени по-конкретно в член 79 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че ако държавата членка е инкриминирала липсата на съдействие от страна на чужденеца за доброволното му връщане, това е достатъчно основание, за да не се приложи директивата?

г) Обратно, трябва ли член 2, параграф 2, буква б) и член 15, параграфи 4, 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО, включително от гледна точка на член 5 от ЕКПЧ, да се тълкуват в смисъл, че не допускат незаконно пребиваващия чужденец, чието задържане не е обективно възможно или вече не е възможно, да бъде обект на поредица от заповеди за доброволно връщане и за налагане на ограничения на свободата му, зависещи от осъжданията за неизпълнение на тези заповеди?

д) И накрая, възможно ли е да се приеме, включително от гледна точка на съображение 10, на предишния член 23 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, на препоръките и насоките, припомнени в съображенията към Директива 2008/115, и на член 5 ЕКПЧ, че член 7, параграфи 1 и 4, член 8, параграфи 1, 3 и 4, и член 15, параграфи 1, 4, 5 и 6 въздигат в норма принципите, съгласно които ограничаването на свободата за целите на връщането трябва да се счита за extrema ratio и че никаква мярка за задържане не е оправдана, ако е свързана с процедура по експулсиране, при която не съществува разумна възможност за връщане?

(1)ОВ L 348, стр. 98.